„Какво е това? Нали аз сам изработих тези златни вещи за царския син’“ Помислил така и предложил:
„Остани тук, а аз ще покажа на някого твоите украшения.“ Казал това и отишъл в царския дворец. Показал златните вещи на царя. Царят възкликнал:
„Къде ги намери?“ Майсторът златар отговорил: „В моя дом се намира брахманът, който ги донесе.“ Тогава царят помислил: „Няма никакво съмнение, че този брахман е убил моя син! Ще му покажа какво се полага за това!“ И заповядал на стражите: „Завържете престъпника и го доведете при мен, а когато настъпи нощта, оковете го във вериги.“
И ето че окованият брахман си спомнил за змията. Тя се явила при него и попитала: „Какво да направя за теб?“ Два пъти роденият казал: „Освободи ме от оковите!“ Змията казала: „Аз ще ухапя любимата жена на царя и нито заклинанията на големи магьосници, нито лечебни противоотрови не ще могат да я спасят. Само твоята ръка ще я спаси с докосване. И веднага ще те освободят.“ След това обещание змията ухапала царицата. Тогава в царския дворец всички се разплакали и целият град бил обхванат от безпокойство. Били извикани лекуващите от отрова, заклинатели, вълшебници, магьосници и лекари от различни страни. Но въпреки всичките им усилия нито един не могъл да излекува царицата. Тогава, под ударите на барабан, започнали да търсят този, който би могъл да помогне в бедата. Идва пъти роденият веднага казал:
„Аз ще я излекувам от отравянето.“ Незабавно го освободили от оковите и го завели в двореца при царя. Царят заповядал: „Излекувай я!“ И като се приближил до царицата, брахманът я излекувал с едно докосване на ръката.
Царят видял, че царицата се съживила, отнесъл се към него с уважение и го попитал: „Разкажи ми истината! Откъде взе това злато?“ Тогава два пъти роденият разказал за всичко, което се случило с него. И като го изслушал, царят наказал златаря, подарил на брахмана хиляда села и го назначил за свой министър, А брахманът довел семейството си, окръжил се с приятели и роднини и започнал да изживява всевъзможните наслаждения. Той управлявал мъдро страната, като се грижел за цялото царство, и щастливо прекарвал дните си.
Ето защо аз казвам: „Маймуна, тигър и змия…“ И Даманака отново казал: „О, божествени! Та твоят приятел е изменник… Защото:
Достойният ще удържи веднага приятелите си от гибелната страст. Човешко е на слабия да се помага, злодеят само бяга при лош час.
А общуването със Сандживака ще донесе в нозете на божествения нещастие и ще го лиши от трите блага. Обучен в много неща, божественият живее сега както му се иска и не обръща внимание на моите думи. Какво пък — нека той не обвинява слугата, когато дойде нещастието. Не случайно е казано:
Под славата на своя трон
не се замисля царят много. Като разбуден весел слон,
понесен, всичко тъпче строго. Но случи ли се след това,
надут, да падне сред бедите — не свойта глупава глава
той обвинява, а — слугите.“
Лъвът попитал: „Скъпи, ако е така, не трябва ли да го предупредим?“ Даманака отговорил: „Нима трябва да го предупреждаваме? Та кой постъпва така? Нали:
От страх изплашен и от глуми,
врагът се мъчи да ти навреди.
Каква е ползата от думи — с делата си го победи.“
Пингалака казал: „Ами че той яде трева, а аз месо. Как може да ми навреди?“ Даманака отговорил:
„Вярно, той се храни с трева, а божественият с месо. Самият той е храна за божествения. И все пак, ако той сам не причини зло, ще накара друг да направи това. Нали е казано: