В санталовите лесове змия се крие, а в лотосите на реката — крокодил. И най-почтен човек злодеят ще убие, не съществува щастие без дял немил.
Да, все пак аз съм виновен, че се наех да служа на лош приятел. Нали е казано:
Избягвай винаги съседа си бъбрица, приятели без ум, ненужните дела. Сред цъфналите лотоси заспала птица и я пробола там внезапната стрела.“
Даманака попитал: „Как?“ Сандживака разказал:
ДВАНАДЕСЕТИ РАЗКАЗ
"В околностите на една гора се намирало просторно езеро. В него живеел един гъсок на име Мадаракта. Много години прекарал той във всевъзможни забави и ето че веднъж при него дошла в образа на кукумявка смъртта. Като я видял, гъсокът попитал: „Как попадна в тази пуста гора?“ Тя отговорила: „Чух за твоите достойнства и дойдох. Нали:
Човек достоен да намеря,
света без дъх обиколих, но ти си някъде пред всички
и аз при тебе се явих.
А също така:
Щом Хари раковина взел,
от тинята я той измил. Кой няма да се възвиши,
с възвишен щом се е сближил!“
Като чул това, гъсокът се съгласил с нея и казал:
„Така да бъде, вярна приятелко! Живей заедно с мен така, както ти харесва край това голямо езеро, в гората, където е толкова приятно за разходки.“ Така започнали да прекарват времето си, наслаждавайки се на приятелството. Но веднъж кукумявката казала:
„Аз ще се отправя към своето жилище, което се нарича «Лотосов заслон». Когато мога да ти бъда полезна или почувствуваш, че любовта ти към мен се е засилила, непременно ми ела на гости-“ И тя тръгнала към своето жилище.
Но ето че веднъж гъсокът помислил: „Вече се състарих от неотлъчното стоене в това жилище, а нищо не знам за другите места. Ще отида на гости при любимата си приятелка — кукумявката. Там ще намеря съвсем нови места за развлечение и разнообразна храна.“ С тези мисли гъсокът се отправил към кукумявката. Той не я намерил в „Лотосов заслон“. Но след усърдно търсене я намерил в някаква дупка, сляпа от дневната светлина. Тогава казал: „Излез, скъпа, излез! Дошел съм аз, гъсокът, твоят любим приятел!“ Но като чула това, кукумявката казала: „Аз не летя през деня. Ще се срещнем, когато залезе слънцето.“ Гъсокът дочакал нощта и най-после се срещнал с кукумявката. След като й разказал за своя живот и някои други неща, той заспал, уморен от пътя.
През това време край езерото спрял голям търговски керван. Когато настъпило утрото, водачът на кервана се надигнал и затръбил с раковина — това било сигнал за тръгване. Тогава кукумявката, като издала силен и неприятен крясък, се завряла в една дупка край езерото, а гъсокът не се помръднал от мястото си. Водачът на кервана сметнал крясъка на кукумявката за лошо предсказание: сърцето му се разтревожило и той изпратил стрелец с лък, който можел да улучи всяка невидима цел, стига тя да издава звук. Онзи вдигнал своя здрав лък, обтегнал връвта до ухото си и убил гъсока, който се намирал до гнездото на кукумявката.
Ето защо аз казвам: „Избягвай винаги съседа си…“ И Сандживака продължил: „По-рано нашият господар Пингалака говореше думи, сладки като мед. А сега сърцето му като че е пълно с отрова. И аз знам как става това:
Той с влага в своите очи
в прегръдката си ще те вземе
и в думите му ще личи
дъха на мед от майско време.
Не с мед, той пълен е с отрова,
навред злодеят е позьор.
И тази роля не е нова
в коварството му на актьор.
А също така:
Пред вас ще се яви с поклон, почтително ще ви приказва, и сякаш като по закон ще се разтапя и подмазва. И с думи сладки като мед ще ви обсипе с чест голяма. но никога злодеят няма да те спаси, от страх обзет.
Нещастие! О, нещастие! Как можах аз, хранещият се с трева, да се сближа с този лъв, поглъщащ месо? Нали хубаво се казва:
Когато с поглед синеок
блестят на Аста върховете,
пчелата пие сладък сок
на лотоса от цветовете.
Нощта се спуска всекичасна,
но страх не ще й навреди…
Не се страхува от беди
тоз, който има цел прекрасна.
Без да си спомня за жасмина, за лотоса, лети пчела. В потта на еленската гърбина потапя своите крила.
И като ситен дъжд се ръси край нея странен аромат. Така човекът злото търси, забравил своя искрен свят.
По бърните и по страните на слона, кацнали за миг, желаят странен мед пчелите да вкусят, като стар гладник. Но щом с ушите си огромни ги тупне той, със часове те на земята си припомнят за лотосните цветове.
От своя плод дървото живо
понякога загива с яд,
Паунът пак върви лениво