Великият в рода си — от мръсници е длъжен да се пази по света:
че няма полза никаква от спици, ако се счупи някой ден оста.“
Мадотката се съгласил: „Ако е така, прави каквото знаеш.“ След тези думи чакалът бързо отишъл при другарите си и казал: „Уви! Господарят е близко до смъртта. Животът му виси на косъм. Ако той не стане, кой ще ни защити в тази гора? Да вървим и сами да му отдадем телата си, щом като гладът заплашва да го изпрати на онзи свят. Така ние ще се отплатим на господаря за неговата милост. Нали е казано:
Слугата щом спокоен гледа
как царят сред бедата пада, не го очаква нищо друго
освен мъченията в ада.“
Очите им се напълнили със сълзи, отишли при Мадотката, поклонили се и седнали. Като ги видял, Мадотката казал: „Е-е-е! Да сте уловили или поне видели някакво животно?“ Гарванът отговорил: „Господарю, обходихме цялата гора, но никого не хванахме и не видяхме. Затова нека днес господарят изяде мен и с това подкрепи здравето си. Тогава божественият ще се засити, а аз ще отида на небето. Нали е казано:
Но щом слугата е готов
за властелина да умре, не ще познае той смъртта
и винаги ще е добре.“
Чакалът казал: "Тялото ти е малко и дори господарят да те изяде, това няма да го спаси. Освен това той ще постъпи неправилно. Нали е казано:
Огризките не дават сила,
кой може гарван да яде? Живее ли се само с хлебец,
с чорбица постна — за къде?
Ти вече доказа своята преданост към господаря-! можеш да се радваш на уважение и на двата свята. „Оттегли се и ми позволи аз да поговоря с господаря.“ След това чакалът се поклонил с уважение и казал:
„Господарю, подкрепи днес здравето си с моето тяло, за да достигна двата свята. Нали е казано:
С пари закупен е слугата,
животът му е като дар и няма нищо, ако свърши
под удара на своя цар.“
Като чул това, леопардът казал: „Да, красиви са думите ти. Само че и твоето тяло е малко. При това господарят не трябва да те изяжда, защото принадлежиш към същия род, на които принадлежи и той, и като него се сражаваш с нокти. Ти вече показа своята преданост. Отдръпни се настрана, за да мога аз да умилостивя господаря.“ Леопардът се поклонил и казал: „Господарю! Възползувай се днес от моя живот, за да подкрепиш своя. Предостави на мен вечното жилище на небето и голямата слава на земята.“ След думите на леопарда бедната Виката помислила:
„Всички изказаха прекрасни думи и нито един не беше убит от господаря. Ще се обърна и аз към него, щом е дошло времето и на мен да възразят.“ Решила така и казала: „Да! Хубави са твоите думи. Но нали и ти се сражаваш с нокти. Как може господарят да изяде теб? Нали е казано:
Тоз, който даже в мисълта си поиска да убие свой,
и двата свята ще изгуби,
ще се превърне в червей той.
Оттегли се настрана, за да поговоря аз с господаря.“ Виката излязла напред, поклонила се и казала: „Господарю! Ти не можеш да ги изядеш. Затова нека моят живот подкрепи твоя, за да достигна двата свята. Справедливо е казано:
Ни саможертвата пред бога,
ни дадената мъка в дар ще струват нещо пред слугата,
умрял за своя господар.“
Тогава леопардът и чакалът, с позволението на лъва, пробили корема й, а гарванът изкълвал очите й. Така бедната Виката се лишила от живота си. А те, измъчвани от жесток глад, я изяли.
Ето защо аз казвам: „И мъдрият, ако е низък…“ И като завършил разказа си, Сандживака отново се обърнал към Даманака: „Скъпи, този цар е заобиколен от низки същества и затова за поданиците му няма щастие. По-добре да царува ястреб, заобиколен от гъсоци, отколкото гъсок, заобиколен от ястреби. Нали този, който е заобиколен от ястреби, има множество пороци, водещи към гибел. Ето защо по-добре от тези двама да царува първият. Цар, който е излъган от лоши думи, не е способен за размисъл. И нали казват:
Чакал до тебе виждам аз
и гарван с остра човка.
Сам на дървото ще стоя —
пред тази напаст ловка.“
Каратака попитал: „Как?“ Сандживака разказал:
ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ РАЗКАЗ
„Живял в един град майстор колар Девагупта. Обикновено, като вземал храна, той отивал с жена си в гората да сече големите стебла на анджана. В тази гора живеел лъв на име Вимала, на когото служели двама хищници — чакал и гарван. И веднъж, разхождайки се сам из гората, той съгледал Девагупта. А коларят, като видял този необикновено страшен лъв, дали защото загубил вяра в спасението си, или обратно, запазил присъствие на духа, но, така или иначе, решил, че е по-добре смело да се приближи към него. И ето че той се приближил до лъва, поклонил се и казал: «Ела, ела, приятелю! Днес ти трябва да опиташ храната, която е донесла жената на твоя брат.» Лъвът се отзовал: «Нали аз се храня с месо и не поддържам живота си с варени ястия. Все пак от приятелство към теб ще опитам що за тайнство е тази храна.» След тези думи коларят го нахранил до насита с ладдука, ашокаварти, кхадяка и с други разнообразни и превъзходни ястия, подправени със захар, масло, гроздов сок и с четирите вещества. И благодарният лъв му обещал безопасност и му разрешил свободно да броди из гората. Тогава коларят казал: