«Приятелю, идвай тук всеки ден, но сам. Не довеждай при мен другиго.» Така в дружба минавало времето им. Всеки ден лъвът получавал разнообразна храна и насищайки се от нея, престанал дори да се развлича с лов. Тогава чакалът и гарванът, живеещи от чужда плячка, измъчвани от глад, се обърнали към него: «Господарю, що за място е това, където ти ходиш всеки ден и откъдето се връщаш с радостно настроение? Разкажи ни.» Лъвът отговорил: «Никъде не ходя.» Но те продължили да го разпитват Много настоятелно и накрая той казал: «В тази гора всеки ден идва един мой приятел. Жена му готви множество превъзходни гостби и аз им се наслаждавам в правото на приятел.» Тогава те решили: «Да отидем там и да убием коларя. Така ще можем дълго да се насищаме с неговата кръв и месо.» Като чул това, лъвът казал:
«Не! Аз му обещах безопасност. Как може да му мислите такова зло? По-добре да взема и за вас от разнообразната и превъзходна храна.» Те се съгласили и ето че се отправили към коларя. Но като видял отдалеч лъва с неговите зли спътници, коларят помислил: «Не ме чака нищо добро» — и бързо се покачил с жена си на едно дърво. А лъвът се приближил и казал: «Скъпи, защо, като ме видя, се изкачи на дървото? Нали това съм аз, твоят приятел, лъвът Вимала. Не се страхувай.» Без да се помръдне от мястото си, коларят казал: «Чакал до тебе виждам аз…»
Ето защо аз казвам: «Този цар е заобиколен от низки същества и затова за поданиците му няма щастие.» И като завършил разказа, Сандживака отново казал: «Някой е настроил Пингалака против мен. Нали:
Камък, дълго влачен от водата»
има обло, глупаво лице.
Не по-малко страда в клеветата
мълчаливо мекото сърце.
Как трябва да се постъпи в такъв случай? Не остава нищо друго освен борба. Нали е казано:
Със много жертви, с пост, със поклонение рай търси всеки и покой.
но само който пада във сражение — постига щастието той.
А също така:
Все пак героят е щастлив
с какъвто и да бъде край:
убие ли — ще победи;
щом го убият — има рай.“
Като чул тези думи на Сандживака, Даманака помислил: „Той има остри рога и е много едър. Може изведнъж по волята на съдбата да убие господаря! Това не е хубаво. Нали е казано:
Все пак не ще предвиди края,
дори да е храбрец боеца. — И затова три пътя знае,
преди да тръгне в бой мъдреца.
Затова аз ще измисля нещо и ще го накарам да се откаже от борбата.“ Той казал: „Скъпи, борбата е погрешно средство. Защото:
Щом не познава своя враг,
ще бъде унижен глупака. Дори голямото море
пред птиче някакво заплака.“
Сандживака попитал: „Как?“ Даманака разказал:
ПЕТНАДЕСЕТИ РАЗКАЗ
"На брега на голямо море, където се намирали в изобилие джхаши, макари, костенурки, крокодили, делфини, бисерни миди, охлюви и много други същества, живеела двойка титибхи. Самеца наричали Утанапада, а жена му — Пативрата. И веднъж в подходящ сезон тя се заплодила и дошло време да си снася яйцата. Тогава казала на своя съпруг: „Потърси някакво място, където бих могла да скътам яйцата си.“ А той й отговорил: „Нали това място е намерено от нашите прадеди и носи щастие. Тук снеси яйцата.“ Пативрата казала: „Не, това място е опасно. Да се махнем оттук. Морето е наблизо и вълните, които се издигат в далечината, могат да отнесат моите пиленца.“ Мъжът възразил: „Скъпа, това голямо море познава Утанапада и никога няма да враждува с мен. Нима не си чула:
Кой може да се осмели през куп угрози рубин да търси в някой змийски кът? И кой ще стане глупав да ядосва този смелчага, на когото погледът навява смърт?
И също така:
Когато вятърът задуха с мирис лек
на колендро и град заудря по земята,
дали през този миг разумният човек,
за да се стопли, ще се гмурне във водата?
Кой може в този свят да бъде толкоз смел, че Бога на смъртта да спре с усмивка мила:
«Опитай някой път, макар че имаш цел, живота ми да вземеш, щом ти стигне сила.»