„Вярно ли е, че седящият пред мен учител познава чуждите мисли?“ Монахът отговорил: „В това ти ще се убедиш впоследствие.“ И тези думи предизвикали у царя най-силно любопитство.
Но ето че веднъж монахът не се явил в определеното за посещение време, а влязъл в двореца следобед и казал: "О, царю! Ще ти съобщя нещо много приятно:
тази сутрин оставих тялото си в килията, влязох в друго, божествено тяло и знаейки, че всички безсмъртни мислят за мен, се изкачих на небето, а след това се върнах обратно. Боговете ми поръчаха: „Попитай господаря за неговото благополучие.“ Смаяният цар попитал с голямо любопитство: „Учителю, как се изкачваш на небето?“ Онзи отговорил: „Велики царю, аз всеки ден се изкачвам на небето.“ И царят, като му повярвал от глупост, изоставил всички царски работи, забравил за х арема и започнал да мисли само за монаха.
През това време Балабхадра освободил горското царство от враговете и се върнал в нозете на царя. Той видял, че господарят му е изоставил министерската си свита и седи насаме с оголелия монах, като произнася някакви заклинания, а лицето му през това време приличало на цъфнал лотос. Тогава, разбрал каква е работата, Балабхадра се поклонил и казал: „Нека побеждава божественият, любим на боговете!“ А царят разпитал министъра за неговото здраве и казал: „Познаваш ли този учител?“ Онзи отговорил: „Кой не познава този учител на учителите, подобен на Праджзпати? Чух и за това, как посетил света на боговете. Вярно ли е това?“ Царят отговорил:
„Всичко, което си чул е истина.“ Тогава бедният монах казал: „Ако министърът е любопитен, нека сам види това.“ Влязъл в стаята и пуснал резето на вратата. След малко министърът попитал: „Божествени! Той кога ще се върне?“ Господарят отговорил: „Защо бързаш? Нали той е оставил в стаята тялото си и ще се върне с друго, божествено тяло.“ Министърът казал: „Ако това е така, нека донесат наръч дърва, за да запаля стаята.“ Царят попитал: „Защо?“ Съветникът отговорил: „Божествени! Нали ако тялото му изгори, той ще живее вече при теб, надарен с божествено тяло! Нали разказват:“
ДВАДЕСЕТ И ТРЕТИ РАЗКАЗ
Живял в град Раджагриха брахман на име Девашарман. Жена му нямала деца и много тъгувала, когато виждала съседските. Веднъж брахманът казал:
Скъпа! Престани да тъгуваш и чуй какво ще ти кажа:
когато принасях жертва, за да ни се роди син, съвсем ясно чух думите на някакво невидимо същество:
„Брахмане! Ти ще имаш син, който ще превъзхожда всички хора по красота, мъжество и щастие.“ След тези думи сърцето на брахманката се изпълнило с най-голямо блаженство и тя произнесла: „Нека бъдат правдиви думите му!“ След време тя забременяла и когато дошло време да ражда, родила змия. И като я видели, всички наоколо, без изключение, казали:
„Трябва да я изхвърлиш.“ Но тя не обърнала внимание на това, а с обич взела рожбата си, измила я, сложила я в голяма и чиста кошница, започнала да захранва тялото й с мляко, прясно масло и друга храна и след няколко дни змията пораснала. А веднъж, когато брахманката видяла как празнуват сватбата на съседския син, сълзи потекли по лицето й и тя казала на съпруга си: „Все пак ти не ме уважаваш, мигар не мислиш да правиш сватба на моя син?“ Брахманът казал: „Благородна! Мигар трябва да отида в самия пъкъл и да моля Васуки? Та кой, глупачко, ще даде дъщеря си за тази змия?“ Като казал това, той видял, че брахманката се огорчила много и решил да я утеши: запасил се с повече храна за из пътя и от любов към жена си се отправил към друг край. След няколко месеца стигнал до селището на име Куткутанагара, което се намирало в отдалечена местност. Там, след като го почели с умиване, получил храна и окръжен с внимание, той прекарал нощта в дома на един роднина, при когото можал да намери добър приют, защото и двамата ценели достойнствата си. Сутринта поздравил този брахман и когато се приготвил за път, онзи го попитал: „За какво дойде тук? Къде отиваш?“ На тези думи той отговорил: „Аз дойдох, за да намеря подходяща жена за сина си.“ Като чул това, домакинът казал: „Ако е така, аз имам много красива дъщеря. Ти си мой господар. Вземи я за своя син.“ След тези думи брахманът взел дъщеря му заедно с прислужниците й и се върнал в своя град. И като видели, че тя е щедро надарена с необикновена красота, надарена с най-голяма прелест и прекрасни достойнства, че очите й блестят от любов, хората казали на спътниците й: „Как можахте да дадете това момиче-съкровище на змия?“ Щом чули това, всичките й по-стари роднини с разтревожени сърца казали: „Трябва да я отведем от това момче, обладано от зъл демон.“ Тогава девойката казала: „Стига с тези подигравки. Чуйте. Нали: