Три неща се случват по веднъж:
царят се възкачва на престола, девственицата се среща с мъж, а мъдрецът — с ореола.
А също така:
Ако смъртта е предрешена, друг изход няма — няма път. И боговете не спасиха Пушпака от внезапна смърт.“
Тогава всички я попитали: „Кой е този Пушпака?“ Девойката разказала:
ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТИ РАЗКАЗ
„Индра имал папагал на име Пушпака, надарен с най-голяма красота и прекрасни качества, чийто разум бил непогрешим благодарение на това, че знаел много науки. Веднъж, както се намирал върху дланите на великия Индра и изпитвал блаженство от приятното допиране, той изговарял различни хубави изречения. Изведнъж видял Яма, който пристигнал в определеното време, за да изпълни своето задължение, и литнал. Тогава всички безсмъртни, събрани на това място, попитали: «Защо отлетя, като видя Яма?» Папагалът казал: «Нали той носи зло на всичко живо. Как да не се отдалеча от него?» Всички събрани, за да прогонят страха му, казали на Яма: «Разбира се, ако вземеш под внимание нашите думи, няма да убиеш папагала.» Яма казал: «Аз не знам. Тук съдбата е господар.» Като взели папагала, те отишли при съдбата и й казали същото. Тогава съдбата казала:
«Това знае смъртта. Обърнете се към нея.» И когато се случило това, папагалът, щом видял смъртта, отишел в небитието. Всички с разтревожени сърца попитали Яма: «Какво стана?» Яма казал: «Било му писано, като види смъртта — да загине.» Като чули това, те се отправили към своето жилище.
[Край на двадесет и втория разказ]
Ето защо аз казвам: «„Ако смъртта е предрешена…“ Освен това нека не упрекват моя баща, че е излъгал дъщеря си.» След тези думи със съгласието на тези, които я заобикаляли, тя се омъжила за змията. Изпълнена със старание, започнала да й прислужва, като и давала мляко, питиета и й правела други услуги. И една нощ тази змия излязла от голямата кошница, която стояла в спалнята, и се изкачила в леглото й. Тогава тя казала: «Кой е този с образа на мъж?» И като помислила, че това е чужд мъж, цялата трепереща, станала, отворила вратата и тръгнала да излиза, когато онзи казал: «Остани, скъпа! Аз съм твоят съпруг.» И за да я убеди, влязъл в змийската кожа, която се намирала в кошницата, и отново се върнал. А тя, щом видяла, че той е украсен с високо вдигната диадема, обици, браслети, гривни, халки до раменете, паднала в нозете му. И след това вкусили сладостта на най-любовното наслаждение. А баща му, след като видял всичко, станал по-рано, взел змийската кожа, която лежала в кошницата, и като помислил: «Нека той не влиза отново в нея», я сложил в огъня. На сутринта, изпълнен с радост, той показал на всички хора своя син, който заедно с жена си започнал да прекарва времето в любов и станал прекрасен младеж.“
[Край на двадесет и третия разказ]
Като привел на царя този пример, Балабхадра запалил стаята, в която се намирал оголелият монах.
Ето защо аз казвам: „Един лъжец от Ьалабхадра подпален…“ Глупак! Ето какво са министрите, които не приличат на теб, не са министри само на думи и знаят пътищата на разумното поведение. Във всеки случай с твоите глупави постъпки ти ясно показа, че си наследил непригодността за министър. Навярно и баща ти е бил такъв. Нали:
Със навиците на бащата
май всеки син е увенчан. От клоновете на Кетаки
не ще сбереш миробалан.
А в учените, надарени с трайни знания, дори след много време не проличават присъщите им слабости, ако запазвайки дълбочината на знанията, не показват недостатъците на своя разум.
Тъй или иначе, няма какво да поучавам теб, най-лошия. Нали е казано:
„Дървото трудно се превива, кой нож ще разсече скалата! От малоумен се загива, тъй както птицата устата.“