Даманака попитал: „Как?“ Онзи разказал:
ДВАДЕСЕТ И ПЕТИ РАЗКАЗ
„В околностите на една гора живяло стадо маймуни. И веднъж, през зимата, съвсем изтощени, с настъпването на нощта те забелязали светулка. Като я видели, помислили: «Това е огън», взели я внимателно, покрили я със суха трева и щом приближили към нея ръце, рамене, кореми и гърди, започнали да се почесват, като че наистина се наслаждавали на щастието от желаната топлина. Там имало една маймуна, особено много измъчена от студа, която постоянно раздухвала тревата, изцяло погълната от това. Тогава птицата на име Сучимукха се спуснала от дървото, подгонена от съдбата, и пред смъртта си казала: «Скъпа, не се труди напразно. Това не е огън, а светулка.» Маймуната, без да обръща внимание на думите й, започнала отново да духа и не преставала да върши това въпреки многократните уговаряния на птицата. Но защо да приказвам? Като се приближавала до самите и уши, птицата така й досаждала, че накрая маймуната я хванала и като я ударила в един камък, раздробила клюна, очите, главата и шията й така, че онази отишла в небитието.
Ето защо аз казвам: «Дървото трудно се превива…» Без съмнение ти си негодният син. Нали е казано:
И четирима синове живеят с нас под свода син:
Рожден. Подобен на баща си.
Достоен син. Негоден син.
И още:
Красавец често ще откриеш,
ще го съзреш по всеки друм, но много рядко ще съгледаш
човек, прославил се със ум.
И нали добре е казано:
И на злодея и добряка
познавам странните съдби. Синът от прекалена мъдрост
едва баща си не уби.“
Даманака попитал: „Как?“ Онзи разказал:
ДВАДЕСЕТ И ШЕСТИ РАЗКАЗ
"Живели в един град двама приятели, синове на търговци. Наричали ги Дхармабудхи и Дущабудхи. За да спечелят богатства, те се отправили към една далечна страна. И там, благодарение на това, че изгряла щастливата му звезда, онзи, когото наричали Дхармабудхи, намерил оставено някога от някакъв добър човек гърне с хиляда динара. Той се посъветвал с Дущабудхи и като решили: „Ние постигнахме целта си. Да тръгваме към нашата страна“, те се върнали назад. И в околностите на своя град Дхармабудхи казал: „Скъпи! Половината от богатството принадлежи на теб. Вземи го, та като пристигнем сега в къщи, да ни посрещнат бляскаво приятели и врагове.“ Тогава Дущабудхи, чието коварно сърце жадувало за повече богатство, му казал: „Скъпи! Докато богатството бъде общо, дотогава ще продължава и нашето искрено приятелство. Затова нека вземем по сто динара. а останалите да заровим в земята и да се върнем в къщи. Нека това богатство, като се намалява или увеличава, бъде изпитание за нашата добродетел.“ Тогава Дхармабудхи, който не вникнал поради вроденото си благородство в тази скрита злонамереност, се съгласил с това и като взели по нещичко, двамата заровили останалото в земята и влезли в града.
И ето че Дущабудхи, който вършел ненужни разходи и проявявал глупави страсти, поради нетрайността на своето щастие изхарчил принадлежащия му дял. Те отново направили подялба, като всеки взел още по една стотица. В течение на една година той я изхарчил по същия начин. Тогава Дущабудхи помислил: „Ако отново вземем по сто динара, каква полза ще има от останалите четиристотин? А ако успея да ги присвоя, ще отнеса всичките шестстотин.“ Щом помислил така, той отмъкнал парите и изравнил земята на това място. И едва дочакал да мине месец, той сам се явил пред Дхармабудхи и казал: „Скъпи, да разделим по равно останалото богатство.“ Като казал това, те отишли на мястото и започнали да копаят. Когато, след като изкопали земята, не видели парите, Дущабудхи със своето безсрамие започнал да удря със сабята по празното гърне и пръв казал: „Къде е сърцето на Брахма? Няма съмнение, че ти, Дхармабудхи, си го откраднал. Върни ми половината, иначе ще се оплача в царския дворец.“ Онзи отговорил: „О, злодей! Не говори така. Аз наистина съм добромислещ. и не се занимавам с подобни варварски дела. Нали е казано:
В жената, вижда друга майка,
в чужд глас долавя своя ек. на всичко като свое гледа
чистосърдечният човек.“
Спорейки така, и двамата отишли в съда и разказали за откраднатите пари. Съдиите решили да ги подложат на божието правосъдие. Тогава Папабудхи казал: „Уви! Това решение ми се струва неправилно. Нали е казано:
Свидетели когато няма, търсете улики в залог, ако и те не се намерят — повикайте самия бог.
А за тази работа аз имам свидетел — горското божество. То ще ви каже кой от нас е прав и кой не е.“ Съдиите отговорили: „Хубави са твоите думи. Нали е казано: