Свидетел щом се е намерил,
дори да бъде и подлец, с молби не занимавай бога,
свидетелят е тук светец.
Ние също проявяваме любопитство към тази работа. Утре сутрин и двамата сте длъжни да дойдете с нас на онова място в гората.“ И като взели от тях залог, пуснали ги да си вървят.
Щом се върнал в къщи, Дущабудхи помолил баща си: „Татко! Тези пари са в моите ръце. Сега те чакат само твоята дума. Затова тази нощ ще те поставя незабелязано в хралупата на дървото шами, което се намира близо до онова място, откъдето по-рано изрових парите. Сутринта, в присъствието на съдиите, ти трябва да свидетелствуваш.“ Бащата казал: „Сине! Ние ще загинем, защото този път е лъжлив. Нали добре е казано:
За ползата щом мислиш ти,
недей забравя и вредата. Подмамен ихневмон изял
и чаплите подир змията.“
Дущабудхи попитал: „Как?“ Бащата разказал:
ДВАДЕСЕТ И СЕДМИ РАЗКАЗ
"В околностите на една гора растяла смокиня, която служела за подслон на ято чапли. И там, в една дупка, живеела черна змия, която прекарвала времето си, като изяждала рожбите на чаплите още преди да им пораснат криле. И ето че една чапла, отчаяна от живота поради това, че змията й изяждала рожбите, се приближила до брега на езерото и спряла там с отпусната глава, проливайки горчиви сълзи. Като я видял, един рак попитал: „Леличко! Защо плачеш така?“ Чаплата казала: „Скъпи! Какво да правя? Аз съм нещастна. Змията, която живее в хралупата на смокинята, изяжда децата ми и децата на моите роднини. Плача, опечалена от това нещастие. Кажи ми, какво средство може да я погуби?“ Ракът помислил:
„Нали тя е истински враг на нашия род. Ето защо аз ще й дам такъв полезен и в същност вреден съвет, че да загинат и останалите чапли. Нали е казано:
Да бъде думата ти сладка,
ала духът в сърцето — твърд, така със Цялото потомство
врагът ти ще дочака смърт.“
И той продължил: „Леличко! Щом като е така, разпилей късове риба от дупката на ихневмона до дупката на змията, та като тръгне по този път, да погуби злата змия.“ Като станало това, ихневмонът тръгнал по пътя, където били разпилени парчетата риба, убил онази зла змия, а след това постепенно изял и всички чапли, които живеели край това дърво.
[Край на двадесет и шестия разказ]
Ето защо аз казвам: „За ползата щом мислиш ти…“ А Дущабудхи не обърнал внимание на думите на баща си и през нощта тайно го поставил в дупката на онова дърво. На сутринта, като се измил и сложил чисто наметало, Папабудхи, съпроводен от Дхармабудхи и съдиите, приближил до дървото шами и със силен глас произнесъл:
„Луна и слънце, вятър и жарава, сърце и пръст, вода и висини, ден, нощ, предутрин, вечер пепелява и Дхарма — знаят земните ни дни.
Блажено горско божество! Кажи, кой от нас е крадецът?“ Тогава намиращият се в дупката баща на Папабудхи казал: „О! Дхармабудхи открадна това богатство.“ Като чули това, всички царски слуги ококорили очи от учудване. И докато размисляли на какво наказание, определено от закона за кражба на имущество, да подложат Дхармабудхи, той поставил в дупката на дървото запалително вещество и го подпалил. И когато огънят се разгорял, от дупката, жално виейки, изскочил бащата на Папабудхи с наполовина изгоряло тяло и проядени очи. Тогава всички попитали: „Ей! Какво е това?“ Той отговорил: „Всичко това е работа на Папабудхи.“ Тогава царските слуги обесили този Дущабудхи на един клон от дървото и прославили Дхармабудхи, като го зарадвали с царската милост и други дарове.
Ето защо аз казвам: „И на злодея и добряка…“ И когато разказът бил завършен, Каратака продължил: „Тю, глупак! Ти погуби собствения си род с излишната си мъдрост. Нали добре е казано:
Семейството си тъпият затрива, реките мрат от морската вода. А тайната от подлостта загива, другарството — от женската уста.
И освен това кой ще се довери на човек, в устата на когото има два езика! Нали е казано:
Два зли езика зная на земята — това са на злодея и змията.
Затова дори в мен се появи страх от твоето поведение. Защото:
Знам на злодея аз цената. че злост от устните му капе. И да се грижиш за змията, все някога ще те ухапе.
И още:
Да, всеки огън носи смърт,
макар и със сантал накладен. Дори от слава обграден —
злодеят пак е безпощаден.
Такава е природата на негодниците. Затова всяко общуване винаги трябва да се подлага на изпитание. Нали е казано:
С мъдрец и откровен дружи;
с лъжлив и умен стъпвай леко;
глупак и честен съжали;
а от подлец и тъп — далеко.
Но сега ти се стремиш не само към гибелта на собствения си род, а и към гибелта на господаря. За теб, който доведе господаря до това положение, всяко друго същество не е повече от суха трева. Нали е казано: