Където мишката прегризва
желязото като дръвче, там слон ще отнесе соколът,
а още повече — момче.“
Даманака попитал: „Как?“ Онзи разказал:
ДВАДЕСЕТ И ОСМИ РАЗКАЗ
"Живял в един град търговец на име Надука. Като пропилял състоянието си, намислил да се отправи към друга страна. Нали:
Който своите богатства е изгубил и навек в своя край се подвизава-е последният човек.
В дома си той имал везни, направени от хиляда пала желязо, останали в наследство от прадедите му. Като ги дал на съхранение у началника на търговците Лакшмана, тръгнал към друга страна. Дълго се скитал по собствено желание из разни страни и когато отново се върнал в своя град, се обърнал към началника на търговците: „О, Лакшмана! Върни ми везните, които ти бях оставил.“ Лакшмана отговорил:
„О, Надука! Твоите везни ги изядоха мишките.“ Щом чул това, Надука казал: „Не си виновен ти, Лакшмана, за това, че са ги изяли мишките. Нали е такъв кръговратът на живота. Тук нищо не е вечно. Само че аз ще отида до реката да се измия, та прати с мен сина си Дханадева, за да носи принадлежностите ми за измиване.“ А този Лакшмана, обезпокоен от своето мошеничество, казал на сина си Дханадева: „Дете! Този Надука, брат на твоя баща, ще отиде на реката да се измие. Вземи принадлежностите му и иди заедно с него.“ Да! Нали добре е казано:
Никой нищичко не върши,
воден само от любов, без боязън, без съблазън
или пък без повод нов.
А също така:
Гдето забележиш грижа
от приятел изведнъж, бдителен бъди, че нещо
ти замисля този мъж.
И като взел принадлежностите за измиване, синът на Лакшмана тръгнал радостно с Надука към реката. А Надука, щом се измил, оставил сина на Лакшмана в една планинска пещера, затворил входа й с големи камъни и се върнал в дома на търговеца. Тогава Лакшмана го попитал: „О, Надука! Кажи, къде остана синът ми Дханадева, който отиде заедно с теб?“ Надука отговорил: „О, Лакшмана! Един сокол го отнесе от брега на реката.“ Лакшмана казал: „О, лъжлив Надука! Как може сокол да отнесе Дханадева, който е голям и тежък?“ Надука казал: „О, Лакшмана! Мигар мишките изядоха железните везни? Така че върни ми везните, ако ти е нужен синът.“ Спорейки така, те се приближили до портата на двореца. Там Лакшмана произнесъл със силен глас: „Несправедливостта от несправедливост се поражда! Този Надука отвлече сина ми Дханадева.“ Съдиите казали на Надука: „Хей, върни сина на Лакшмана.-“ Надука отговорил: „Какво да правя? Пред очите ми соколът го отнесе от брега на реката.“ Те казали: „О, Надука! Не говориш истината. Как може сокол да отнесе петнадесетгодишно момче?“ Тогава, смеейки се, Надука казал: „О, чуйте моите думи:
Където мишката прегризва
желязото като дръвче, там слон ще отнесе соколът,
а още повече — момче.“
Те попитали: „Как?“ И Надука им разказал историята с везните. Като я чули, те със смях върнали на единия везните, а на другия — момчето.
Ето защо аз казвам: „Където мишката прегризва…“ И Каратака отново казал: „Глупак! Ти направи това, защото нямаше сила да понесеш милостта на Пингалака към Сандживака. Защото добре е казано
Невзрачният човек ругае
тоз, който с род е горделив,
мошеникът зъл праведните лае,
нещастникът — любовника щастлив.
Страхливецът ругае храбреците,
а уродът — красивия човек,
в беда изпадналият — пътя лек,
а умните се мразят от глупците.
Също така:
Глупакът умния не люби,
беднякът — всеки богаташ.
Безнравственият срам не знае,
а пък развратницата — дваж.
Също така:
И всички благородни хора и същества вървят из път, предначертан им от съдбата. Над тях кой е измислил съд?
Трябва да се поучава онзи, който възприема казаното от първи път. А ти си като камък, безсърдечен и невъзприемчив. За какво ли да те уча ? С теб, глупако, не трябва и да се живее заедно. Общуването с теб ще донесе и на мен нещастие. Нали е казано:
Щом в своя дом или в града
живееш заедно с глупака, дори да го не срещнеш ти —
все някаква беда те чака.
И по-добре да се удавиш,
сред гроба да намериш мир, отколкото да имаш нещо
със някой оглупял тапир.
Нали добре е казано:
Една е майка ни в света,
един — и нашият баща, но аз с отшелници живях,
а при ловци попадна той.
Той думите попивал на ловците, пред някакви аскети тръпнех аз. Сега ти ясно виждаш как добри и зли дела се раждаха у нас.“
Онзи попитал: „Как?“ Каратака разказал:
ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТИ РАЗКАЗ