«Аз ще подремна малко сред този покой от цветя. А ти пази внимателно и усърдно, та никой да не ме обезпокоява.» След това царят заспал. През това време, привлечена от миризмата на цветята и аромата на мускуса и други благоухания, една пчела се приближила и кацнала на главата му. Щом видяла това, маймуната помислила разгневена: «Как? Пред очите ми това низко същество жили царя!» — и започнала да я пъди. Пчелата не обръщала внимание, че я пъдят, и отново и отново долитала при царя. Тогава маймуната, заслепена от гняв, измъкнала сабята и замахнала към пчелата. Този удар разсякъл главата на царя. Тогава спящата заедно с него царица се надигнала със страх и като видяла това немислимо нещо, се почувствувала нещастна и казала: «Ах ти, глупава маймуно! Какво направи с доверчивия цар?» И маймуната разказала какво се е случило. Тогава всички събрали се хора я наругали и изгонили.
Затова се казва: «Не се сближавай със глупака… Убит бил от маймуна царя.» Ето защо аз казвам:
Бъди със умен враг приятел,
отколкото другар с глупеца. Убит бил от маймуна царя,
за другите умрял крадеца.“
И Каратака отново казал:
„Гдето подлеци почитат
и предатели без срам, гдето всички си приличат —
скръб и зло ще има там.
А също така:
И каквото да се случи
с праведния, той блести, никога за него няма
зла мълва да чуеш ти.
Също така:
И в беда или тревога чистият човек е чист.
Раковината сред огън грее пак със цвят сребрист.
И също така:
До гуша да ти е дошло —
достойно пак се дръж. До гуша да ти е дошло —
бъди достоен мъж.“
И когато това било казано, поради извратеността на своя ум Даманака сметнал тези думи, съответствуващи на държавните мъдрости, за отрова и се отдалечил.
През това време Пингалака и Сандживака, чийто разум бил заслепен от гняв, отново влезли в бой. И след като убил Сандживака, Пингалака, чийто гняв преминал, почувствувал съжаление, като си спомнил за предишната им дружба, и изтривайки с обагрената от кръв лапа мокрите от сълзи очи, произнесъл с разкаяние: „Уви! Нещастие! Това е тежко престъпление! Нали като убих Сандживака, който беше мое второ тяло, аз причиних вреда на самия себе си. Нали е казано:
Да се лишиш от плодороден къс земя и от добър слуга — са две неща различни. друг къс земя ще ти владее някъде ума, но няма да се върне от смъртта слугата.“
Щом видял, че Пингалака проявява малодушие, Даманака със своята прекалена дързост тихичко се приближил до него и казал: „Господарю! Що за мъдрост е това да се проявява малодушие след убийството на съперник? Нали е казано:
Когато твоят син, приятел,
баща или пък роден брат
замисля как да те погуби, махни го сам от тоя свят.
И също така:
Настигни далечината,
ако щастие те чака там. Смело вярвай на децата,
щом са умни и добри. Дай живота си за този,
който е в бедата сам. Отрежи за миг ръката,
ако само зло твори.
И за царя не е закон това, което е присъщо на обикновените хора. Нали е казано:
Не може простия човечец
да управлява като цар, че всеки негов недостатък
у царя е същински дар.
И още:
Във нея всичко е — лъжата
и правдата, и користта;
жестокостта и щедростта
от нейната сърдечност бликат, пилее средства непрестанно,
печалбите пресмята тя, променлива и сладкодумна,
развратницата политика.“
Тогава Каратака се приближил до Даманака и му казал, сядайки до лъва: „Ти не си за министър. Нали когато двама се наслаждават на взаимна привързаност, този, който иска да я разруши, прибягва до разединението. Когато министри, които се стремят да достигнат някаква цел с помощта на ласкави думи, подкупи и разединение, излагат господаря на опасност, като го съветват да встъпи в борба със собствения си слуга, постъпват неправилно. Нали е казано:
За разум кой в сражението пита, глупците само бой започват нов. Законите човекът трезв почита, а те ни учат да творим с любов.
Затова министър никога не трябва да съветва господаря да встъпва в борба. Нали е казано:
Щом у съветниците липсва корист и покрай царя са като стена, в опасността с каквато да е орис ще победи той, даже без война.
А също така:
Щом е с уста сладкоречива,
но без от туй да има кяр, слугата с тази страст лъстива
излага само своя цар.
И освен това господарят е длъжен да разпитва министрите поотделно. Когато ги разпита, нека сам обмисли всичко, казано от тях: кой е казал нещо полезно за него, кой безполезно и кое е най-доброто. Нали нашият разум често се заблуждава. И нещата ни изглеждат по-други, отколкото в действителност. Нали е казано:
Лъжата считаме за правда,