а истините за лъжи. Така е тоя свят устроен-
И ти за туй се погрижи.
И така, господарят не трябва да взема под внимание думите на слуги, които се отклоняват от мъдростта. Затова защото, за да достигнат своите цели, коварните слуги, с помощта на различни думи, представят на господаря събитията не такива, каквито са в същност. Ето защо господарят трябва да се залавя за нещо, след като размисли върху него. Нали е казано:
Тоз, който слуша умния съвет
и винаги над всичко разсъждава —
той има силен разум и навред
ще се сдобие с мир, богатство, слава!
Затова нека разсъдъкът на господаря не се затъмнява от чужди думи. И при всички обстоятелства той трябва добре да размисли за разликата между хората, да помисли за това, кое е полезно и кое — вредно, за въпросите и отговорите, за непостоянството на времето и запазвайки здравия разум, винаги да се залавя сам за всевъзможни работи.“
И тук завършва първата книга, наречена „Разединение на приятели“, първият стих на която гласи:
Лъвът в гората срещнал вол
и с него се сприятелил, но алчният сплетник чакал
навеки ги разединил.
Тук започва втората книга, наречена:
ПЕЧЕЛЕНЕ НА ПРИЯТЕЛИ
Ето първия й стих:
Когато всички беззащитни със разум покорят света
те като гарвани ще стигнат с приятелите си целта.
Царските синове попитали: „Как?“ Вишнушарман разказал:
"Има в една южна страна град, който се нарича Прамадаропия. Недалеч от него растяло смокиново дърво, много високо, с голямо стебло и клони, и служело за подслон на всички. Нали е казано:
Газели в сянката му спят,
по клоните чернеят птици,
маймуни в него се таят,
а по кората му — мушици,
напролет пълно е с пчели…
И пак за тях ще разцъфтява —
земята иначе, нали,
защо ли ще обременява!
Живял там гарван на име Лагхупатанака. Една сутрин той се отправил към града за храна и видял, че към дървото се приближава ловец, който живеел в града и бил излязъл на лов за птици. Страшен на вид, с изподраскани ръце и крака, здрави прасци, много груба кожа, очи, налети с кръв, високо привързани коси, съпровождан от кучета, с мрежа и тояга в ръка, той бил — но за какво са много думи? — същински Кала с примка в ръка, самото въплъщение на греха, самият център на несправедливостта, самият наставник във всички глупави дела, самият приятел на смъртта. Щом го видял, гарванът си казал с разтревожено сърце: „Какво е намислил този злодей? Мен ли заплашва с беда, или има някакво друго намерение?“ Изпълнен с любопитство, той литнал по петите му и кацнал. А ловецът разстлал мрежата на едно място, разпръснал зърна и се скрил наблизо. И тогава птиците, които се намирали там, предупредени от Лагхупатанака, сметнали тези оризови зърна за смъртна отрова и останали по местата си.
През това време царят на гълъбите на име Читрагрива, който се лутал, търсейки храна, окръжен от стотици гълъби, още отдалече видял оризовите зърна. Без да обръща внимание на предупреждението на Лагхупатанака, воден от ненаситността си, той се спуснал върху онази голяма мрежа, за да ги изяде, и едва успял да кацне, когато заедно със спътниците си попаднал в примката. Та нали така се случва, ако съдбата е неблагоприятна. Гълъбите нямали никаква вина. Нали е казано:
И у мислители велики,
когато ги настигне смърт, умът им, слисан от съдбата,
ги води по погрешен път.
Тогава, зарадван, ловецът изтичал към тях с вдигната тояга. А Читрагрива, опечален от това нещастие, като видял как приближава, запазил присъствие на духа и казал на гълъбите: „Хей, не се страхувайте! Не се страхувайте! Нали:
Който издържи, попаднал
в мрежата на гибелта, ще достигне висша радост,
висше щастие в света.
Ако бъдем единодушни, като литнем заедно, ще отнесем мрежата. Несговорливите ги чака смърт. Нали е казано:
Стомах — един. а шии — две.
а пък храната им — безброй. Раздорът между тях започнал
и птицата погубил той.“
Гълъбите попитали: „Как?“ И Читрагрива разказал:
ПЪРВИ РАЗКАЗ
„Живели в едно езеро птиците бхарунди. Всяка имала по един стомах и две шии. И веднъж, като се разхождала на воля, една бхарунда протегнала едната си шия и поела нектар. Но втората шия на птицата казала: «Дай и на мен половината.» Когато първата не дала от нектара, втората намерила отрова и в яда си я изяла. Така и двете шии загинали, защото стомахът им бил един.
Ето защо аз казвам: «Стомах — един, а шии — две…» Затова силата е в единството.“
И гълъбите, в желанието си да се спасят, изведнъж вдигнали мрежата, излетели много високо — сякаш във въздуха висял балдахин — и смело се отправили на път. А ловецът, като видял, че птиците отнасят мрежата, помислил изумен: „Невиждано нещо!“ И прочел стиха: