„Бедни брахмане, откъде ще намериш угощение? Мигар не те е срам да говориш така ? Та помисли:
Откакто за ръка те хванах,
аз капка радост не познах,
без вкусно ядене останах,
безценен накит не видях!“ Щом чу това, два пъти роденият, треперейки от страх, едва произнесе: „Брахманке! Не бива така да се говори. Нали е казано:
Е, за какво пък да не може
при нужда залък да дадеш.
Кой тъй се е замогнал, боже,
че да остане без ламтеж?
А някои казват:
Наклонността си не потискай
и лаком не бъди съвсем:
на алчния върху главата
ще забележиш ти перчем.“ Брахманката попита; „Как?“ Брахманът разказа:
ЧЕТВЪРТИ РАЗКАЗ
„Живял в някаква страна един пулинда. Той тръгнал на лов и срещнал на пътя си глиган, подобен на върха на планината Маханджана. Като го съгледал, ловецът изопнал до ухото си връвта на лъка и произнесъл тези стихове:
«Лъка не вижда той, стрелата не сънува,
но все едно — опасността дочува.
И моят ум по погледа му схваща,
че богът на смъртта към мен го праща.»
Той поразил глигана с острата стрела. А глиганът, обхванат от ярост, с върха на зъба си, сияещ като млад месец, разкъсал стомаха на ловеца и той паднал мъртъв на земята. Но като убил ловеца, глиганът също отишел в небитието от нанесената рана. През това време един чакал, който бил близко до смъртта, се приближил до същото място. И като видял телата на глигана и ловеца, отнесени в небитието, с радост помислил: «Съдбата е благосклонна към мен. Ето че неочаквано и аз получих препитание. Нали добре е казано:
И по закона на съдбата, дори без да загубим грош, ний късаме от дървесата плода, добър или пък лош.
Също така:
Къде и как, в какво ли време, щом сме пролели капка пот, за зло или добро ще вземем от всичко вързалия плод.
Сега трябва да се храня така, че дълго да има с какво да поддържам живота си. Затова ще взема в лапите си този лък и ще започна да ям по малко от края му. Нали е казано:
Не се раздавайте веднага, не се превръщайте в глупци, а като стари мъдреци живейте както се полага.»
След като помислил така, той пъхнал в устата си края на лъка и започнал да гризе връвта. Тогава връвта се скъсала, а краят на лъка раздрал небцето на чакала, промушил главата му и изскочил навън, стърчейки като перчем. И болката му причинила смърт.“
[Край на трети разказ]
Ето защо аз казвам: „Наклонността си не потискай…“ И брахманът отново каза: „Брахманке! Мигар ти не си чула?
Парите, дните, занаята, познанието и смъртта са предрешени от съдбата, преди да дойдем на света.“
Като получи това наставление, жената отговори:
„Е, какво, у дома има само малко сусам… Ще го смеля и ще нагостя брахмана със сусамово брашно.“ След тези думи мъжът й се отправи към селото. А тя стри сусама с гореща вода, очисти го и го сложи на припек. През това време, докато се занимаваше с домакинството, едно куче препика сусама. Брахманката си рече: „Ах! Колко е враждебна към мен коварната съдба! Дори този сусам вече не е за ядене. Ще го взема, ще отида при някого и ще сменя чистия сусам за почистен. Та нали всеки ще се съгласи на такава замяна.“ и като сложи сусама в плетена кошница, тръгна от къща на къща, викайки: „Хей! Кой ще вземе чистен сусам за нечистен?“ Така стигна до къщата, в която дойдох за милостиня. Тя повтори същите думи. И стопанката на къщата, зарадвана, взе от брахманката очистения сусам, а на нея й даде неочистен. След това дойде мъжът й и попита: „Скъпа, какво е това?“ Тя каза: „Взех евтин сусам — очистен за неочистен.“ Той се позамисли, след това каза:
„Чий е този сусам?“ Синът му Камандаки отговори: „На майка Шандили.“ А стопанинът на дома каза: „Скъпа! Тя е много хитра и ловка — всекиго ще излъже. По-добре да изхвърлим този сусам. Не без причина Шандили за чист сусам нечистен взема…“
(Продължение на втори разказ)
Затова несъмнено мишката може да скача толкова високо благодарение жарта на съкровището.» И като каза това, той отново произнесе: «А знаеш ли какви са навиците й?» Бутакарна каза: «Знам, блажени. Тя не идва сама, а заобиколена от много други мишки.» Брихатспхиг попита: «А нямаш ли някакъв малък лизгар?» Бутакарна отговори: «Разбира се, имам. Ето го, целият от желязо.» Гостът каза: «Трябва да се събудим утре рано и да тръгнем заедно по следите, които е оставила по земята — нали земята запазва отпечатъците на краката.» Като чух думите на този злодей, подобни на гръм, помислих: «Уви! Аз съм загинала. Думите му звучат решително. Той спомена вече за съкровището, значи, ще разбере и къде е моят дом. Изглежда, че твърдо е решил да направи това. Нали е казано: