Мъдрецът може само с поглед да те измери като цар. С ръка пък опитният може да те претегли на кантар.»
И така, трепереща от страх, аз свърнах встрани и заедно с моите близки се отправих по друг път.
През това време една голяма котка се зададе срещу нас. И като ни видя, скочи в средата на нашата група. Малко мишки останаха живи. И като ме ругаеха за това, че съм тръгнала по лош път, се устремиха към убежището, обагряйки земята с кръв. Нали добре е казано:
От злите примки на капана
газелата се отърва
и мина през пожар, горкана;
без да усети миг това.
Спасена вече от стрелата,
завърши в някакъв геран.
Предначертан е от съдбата
отрано твоят път избран.
И аз тръгнах в друга посока сама, а останалите мишки от глупост се вмъкнаха в убежището. Отшелникът, щом видя, че земята е покрита с капки кръв, тръгна по тази следа към убежището и започна да рови земята с лизгара. И така той откри имането, над което живеех, огънят на което ми помагаше да достигнем трудно достижимите места. Тогава зарадваният гост каза: «О, Бутакарна! Сега можеш да спиш спокойно. Та нали мишката те е будила само благодарение на огъня от това съкровище.» Щом каза така и взе със себе си имането, той се отправи към килията. Когато се върнах на мястото си, дори нямах сили да гледам това нерадостно и мрачно място. «Уви! — помислих аз. — Какво да правя? Къде да отида? Как да успокоя сърцето си?» Размисляйки така, прекарах този ден в голяма мъка.
И когато лъчезарното слънце залезе, заедно с моите спътници, опечалена и обезсилена, проникнах в килията. Тогава, като чу как шумят моите близки, Бутакарна отново започна да почуква с разделената тръстика по съда за подаяния. Неговият гост каза:
«Приятелю! Защо и днес не можеш да заспиш спокойно?» Бутакарна отговори: «Блажени! Изглежда, че е дошла негодницата мишка заедно със своите спътници.» Но гостът възрази с усмивка: «Приятелю! Не се бой. Заедно с богатството тя се лиши и от способността да скача. Такъв е пътят на всички същества. Нали е казано:
Щом смъртният е смел и всеки пред него е с наведен врат, не е, че тъй е бил отвеки — а за това, че е богат.»
Като чух това, изпълнена от гняв, скочих с всички сили към съда за подаяния, но паднах на земята, преди да стигна до него. Щом ме видя, моят враг каза на Вутакарна: «Приятелю! Гледай какво удивително зрелище! Нали е казано:
Известен с ученост и слава, богатият е всемогъщ. Нещастна мишката оставя сред своя кръг един и същ.
Добре се казва:
Змей без зъби — не с змей, слон без пот — ТУЙ не е слон.
Щом си без пари — живей под камшик и по закон!»
След тези думи помислих: «Уви! Истината казва моят враг. Сега нямам сила да скоча и колкото един палец. Да бъде проклет животът на човек, лишен от богатство! Нали е казано:
Който в бедност поминава и му липсва мисълта, в своя път ще се стопява като ручеи сред степта.
„Гаргов ечемик е нищо, див сусам не е сусам.“ Тъй беднякът като лишей е подобен само тям.
Нека е добър бедняка — кой ли ще го различи! Светят като слънце в мрака само златните лъчи.
Не тъжи, мълчи, не страда бедният нито веднаж, както, ако е пропаднал, някой властен богаташ.
Ако силна страст, ей богу, в миг бедняка навести — ще угасне като огън във вдовишките гърди.
Като лъч да се открие най-достойния бедняк —
няма да го видим ние в неговите нужди — мрак.»
Така натъжена, лишена от сили и виждайки, че са превърнали богатството ми във възглавница, се върнах сутринта в убежището си.
През това време моите слуги се бяха събрали и разговаряха: «Не! Тя не може да ни нахрани. Ако продължаваме да ходим по петите й, ще загинем от котка, а и в друга беда може да изпаднем. За какво ни е тогава нейната милост?»
Като чух техните думи, вмъкнах се в убежището, но никой от моите спътници не ме последва, защото богатството вече го нямаше. Тогава започнах да размислям: «Уви! Да бъде проклета тази бедност! Нали добре се казва:
Ако човек е беден, никой
не слуша бедната уста. и гордостта като луната
изчезва с добродетелта. неволята една след друга
върви и в общия безброй закона мре — не по заслуга
за всичко отговаря той.
А също така:
Без близък пуста е душата, а твойта къща — без деца, за малоумните — страната, пуст за бедняка е света.
Да, само като се помисли:
Дори със постоянни чувства и със прочуто име,
и ум за всичките изкуства,
реч блага лете зиме, но ако смъртния загуби
пари и блясък, и права, веднага всичко ще разлюби.
О, колко странно е това!
За какво им е богатство на такива като мен, щом като донася толкова горчиви плодове? Да, аз се лиших веднъж от своето богатство, сега вече ще е по-добре да се заселя в гората. Нали е казано:
Живей, където те почитат
а гдето имаш врагове — далеч, дори на колесница
да си летял сред богове.
И по-добре търпи неволя,
не запази достойнство, чест, отколкото да си доволен
от сладостите като пес.»
И след това отново помислих: «Злочестата нищета е подобна на смърт! Нали е казано:
Изгризали дървото червеи, изтлял могъщият клонак, изгнило, ала по-щастливо било от тъжния бедняк.
И също така:
Безумие и дом на множество беди
и помисли безплодни, подобие на смърт, пристанище на скръб,
вертеп на грижи благородни,
нищожество само, подслон на тегота,
на тържеството клада — е нуждата за мъдростта.
Прилича тя на ада.
И освен това:
Изпий отрова по-добре
или си протегни ръката — и нека твоя свят умре
в миг от езика на змията, сред пропаст се хвърли, дори
разбий се с ярост на парчета — но не към слава и пари
с пороци твои път да крета.
И още:
По-хубаво да влезе в огън лишеният от чест бедняк, отколкото да моли помощ от някои алчен дебелак.
По-хубаво в гора да скиташ,
сред зверовете се мотай, отколкото с ръка и поглед
да молиш натъжено: „Дай!“
И как може да се живее в подобно положение? Каква е ползата да крада? Да се постъпва така и да се присвоява чуждото, е още по-лошо! Нали:
Век бъди и ням, и глух,
глупости недей да плещиш, по-добре стани евнух —
чужди булки да не срещаш! Приеми дори смъртта,
не смеха на клеветата,
предпочитай нищетата
винаги пред алчността.
Но може би трябва да се засищам с чужда храна? Тежко ми! О, тежко ми! Този път води към вратата на смъртта. Нали е казано:
Тоз, който в чужд дом чужда пита яде и спи на чужд креват — само в смъртта ще найде щита за бурите на тоя свят.
Ето защо непременно трябва да си възвърна съкровището, което открадна Брихатспхиг. Аз вече видях сандъчето под самата възглавница на този злодей. Нека по-добре загина, отнасяйки своето имане!»
След тези мисли се отправих към килията, когато монахът вече спеше. Но едва успях да направя отвор в сандъчето, той се събуди и ме удари по главата с разцепената тръстика. Едва избягнах смъртта, тъй като ми било съдено да остана жива. Нали:
Отсъденото — ще се случи, не ще го спре самия бог. И затова без страх и мъка приемай този смисъл строг.“
Гарванът и костенурката попитали: „Как?“ Мишката разказала: