реч блага лете зиме, но ако смъртния загуби
пари и блясък, и права, веднага всичко ще разлюби.
О, колко странно е това!
За какво им е богатство на такива като мен, щом като донася толкова горчиви плодове? Да, аз се лиших веднъж от своето богатство, сега вече ще е по-добре да се заселя в гората. Нали е казано:
Живей, където те почитат
а гдето имаш врагове — далеч, дори на колесница
да си летял сред богове.
И по-добре търпи неволя,
не запази достойнство, чест, отколкото да си доволен
от сладостите като пес.»
И след това отново помислих: «Злочестата нищета е подобна на смърт! Нали е казано:
Изгризали дървото червеи, изтлял могъщият клонак, изгнило, ала по-щастливо било от тъжния бедняк.
И също така:
Безумие и дом на множество беди
и помисли безплодни, подобие на смърт, пристанище на скръб,
вертеп на грижи благородни,
нищожество само, подслон на тегота,
на тържеството клада — е нуждата за мъдростта.
Прилича тя на ада.
И освен това:
Изпий отрова по-добре
или си протегни ръката — и нека твоя свят умре
в миг от езика на змията, сред пропаст се хвърли, дори
разбий се с ярост на парчета — но не към слава и пари
с пороци твои път да крета.
И още:
По-хубаво да влезе в огън лишеният от чест бедняк, отколкото да моли помощ от някои алчен дебелак.
По-хубаво в гора да скиташ,
сред зверовете се мотай, отколкото с ръка и поглед
да молиш натъжено: „Дай!“
И как може да се живее в подобно положение? Каква е ползата да крада? Да се постъпва така и да се присвоява чуждото, е още по-лошо! Нали:
Век бъди и ням, и глух,
глупости недей да плещиш, по-добре стани евнух —
чужди булки да не срещаш! Приеми дори смъртта,
не смеха на клеветата,
предпочитай нищетата
винаги пред алчността.
Но може би трябва да се засищам с чужда храна? Тежко ми! О, тежко ми! Този път води към вратата на смъртта. Нали е казано:
Тоз, който в чужд дом чужда пита яде и спи на чужд креват — само в смъртта ще найде щита за бурите на тоя свят.
Ето защо непременно трябва да си възвърна съкровището, което открадна Брихатспхиг. Аз вече видях сандъчето под самата възглавница на този злодей. Нека по-добре загина, отнасяйки своето имане!»
След тези мисли се отправих към килията, когато монахът вече спеше. Но едва успях да направя отвор в сандъчето, той се събуди и ме удари по главата с разцепената тръстика. Едва избягнах смъртта, тъй като ми било съдено да остана жива. Нали:
Отсъденото — ще се случи, не ще го спре самия бог. И затова без страх и мъка приемай този смисъл строг.“
Гарванът и костенурката попитали: „Как?“ Мишката разказала:
ПЕТИ РАЗКАЗ
"Живял в един град търговец на име Сагарадата. Веднъж синът му купил една книга, като заплатил за нея сто рупии. А в книгата било написано:
Отсъденото — ще се случи.
Щом я видял, Сагарадата попитал сина си: „Момче, за колко купи тази книга?“ Той отговорил} „За сто рупии.“ Сагарадата казал: „Тфу! Глупак си ти, щом като си дал сто рупии за книга, в която е написан само един ред. Как ще натрупаш богатство с този ум? От днес да не си посмял да влезеш в моя дом.“ Като наругал така сина си, той го прогонил от своя дом.
А синът, огорчен, се отправил към далечна страна и като стигнал до някакъв град, спрял в него. След няколко дни един от гражданите го Попитал: „Откъде си дошел? Как те наричат?“ Той отговорил:
„Отсъденото — ще се случи.“
Друг човек задал на младежа същия въпрос и той отговорил същото. И който и да го попитал как се казва, той давал един и същ отговор. Така и започнали да го наричат „Отсъденото“.
Но ето че веднъж царската дъщеря Чандрамати, надарена с красота от ранна възраст, разглеждала града, съпровождана от приятелки. И по волята на съдбата пред очите и попаднал някакъв царски син, също надарен с необичайна красота и прелест. Щом като го видяла, поразена от стрелата на Кусумабана, тя казала на приятелката си: „Скъпа, постарай се да направиш така, че днес да се срещна с него.“ Приятелката й се приближила бързо до царския син и казала: „При теб ме изпраща Чандрамати. Тя ти казва: «По волята на Манобхава твоят лик жестоко ме рани. Затова, ако не дойдеш веднага при мен, ще умра.» Той отговорил: «Щом като трябва да отида при нея, кажи ми как мога да вляза в двореца.» Тогава приятелката казала: «През нощта трябва да се изкачиш по здравия ремък, спуснат от покрива на двореца.» Той се съгласил: «След като сте решили така, аз ще се покоря.» И като се уговорили, приятелката се върнала при Чандрамати. Когато настъпила нощта, царският син помислил:
«Не върши това, което ще ти донесе позор, ад или пък ще отнеме твоя утрешен простор.»