И като разсъдил съвсем правилно, той не отишел при царската дъщеря. През това време онзи, когото нарекли Отсъденото, разхождайки се през нощта, видял ремъка, висящ от покрива на двореца. Подтикван от любопитство, той се хванал за него и се изкачил горе. А царската дъщеря доверчиво помислила: «Това е той», почела го с умиване, ядене, пиене, дрехи и други признаци на внимание и легнала с него в леглото. И като се допряла до него, тя усетила такова блаженство, че тръпки я побили. И казала: «Аз те обикнах от пръв поглед и ти се отдавам. Дори в мислите ми няма да има друг съпруг. Защо, когато знаеш това, не разговаряш с мен?» А той отговорил:
«Отсъденото — ще се случи.»
От тези думи сърцето й замряло и тя бързо го спуснала по ремъка. А той тръгнал и легнал да спи в един разрушен храм. През това време началникът на стражата бил определил там среща на една развратница. И като дошел, видял го да заспива на същото място, където била определена срещата.
Тогава началникът, желаейки да запази своята тайна, попитал: «Кой си ти ?» той отговорил «Отсъденото — ще се случи.»
Щом чул това, началникът на стражата казал:
«Този храм е пуст. Затова иди да спиш в моята постеля.» Младежът се съгласил, но погрешно легнал на друго легло. А началникът на стражата имал голяма дъщеря Винаявати, надарена с красотата на младостта. Тя била влюбена в един човек и като му определила среща, заспала на този креват. Когато дошел Отсъденото, тя, без да го разглежда в гъстия мрак на нощта, помислила: «Това е той, моят любим», легнала при него и се свързали по обреда на гаидхарвите. и както лежала с него в постелята, тя — тази, чиито очи и устни били като цъфнал лотос — попитала: «Защо дори сега не говориш с мен откровено?» Той отговорил:
«Отсъденото — ще се случи.»
Тя с ужас помислила: «Ето до какво води непредпазливостта.» Обезпокоена от тези мисли, тя го наругала и изгонила.
Той тръгнал по улицата и изведнъж видял, че насреща, под звуците на музика, идва някакъв чуждоземец, на име Варакирти. Бил младоженец и отивал на собствената си сватба. Тогава Отсъденото се присъединил към сватбената процесия. През това време настъпило благоприятното съчетание на съзвездията. Невестата дъщеря на търговец, пременена в празнични дрехи, носещи щастие — застанала до беседката и олтара, които били издигнати пред входа на търговския
А на сутринта, когато се събрали много хора, царската дъщеря чула за това необикновено произшествие и дошла в дома на търговеца. Пристигнала тук и дъщерята на началника на стражата, до която стигнала мълвата за случилото се. След това и царят, като чул за голямото сборище на народа, дошел и попитал Отсъденото: «Разкажи откровено, какво се е случило тук?» Той отговорил:
«Отсъденото — ще се случи.»
Тогава царската дъщеря, като си спомнила стиха, казала:
«Не ще го спре самия бог.»
Тогава и дъщерята на началника на стражата казала:
«И затова без страх и мъка…»
Като чула всичко това, дъщерята на търговеца казала:
«… приемам този смисъл строг.»
Тогава царят, като дарил на всички безопасност, разпитал за случилото се с подробности. И щом узнал всичко, с голяма почит дал на младежа своята дъщеря заедно с хиляда села, а след това помислил: «Аз нямам син» — и го направил наследник на престола. И младежът заживял щастливо със семейството си, наслаждавайки се на много радости.
[Край на втория разказ]
Ето защо аз казвам: «Отсъденото — ще се случи…» И Хирания отново казала: «Като размислих така, аз престанах да ламтя за пари. Вярно, добре е казано:
Разумът, а не окото гледа. Не в предците — в теб е доблестта. В нрава чист е твоята победа и в борба с порока — мъдростта.
Също:
Богиньо на страстта жестока! Затяга твоето въже.
Сама ти властелина Вишну
преобразува на джудже.
За тебе нищо не е трудно,
царицо подла на света. И мъдреците даже тикаш
в обятията на сластта.
Непоносимото аз носех,
мълвях под тежкото небе. Пред чуждите врати се спирах.
О, ако алчността не бе!
И още:
С вонящо питие се утолявах аз,
спях на трънливо ложе, приятелите си напуснах в тъжен час
и вкусих где каквото може, пребродих много пътища пеша,
преплувах с чиреп ъгловат морето. О, жажда, още колко моята душа
ще гони твойта сянка под небето?
Навред почитат богаташа,
макар и низък, но с имот. И гонят винаги бедняка,
дори да е от славен род.
И нека младостта я няма — пак млад е всеки господар. Младеж в оскъдица голяма, през младостта е даже стар.
От бедния си тръгват всички:
жена, приятели дори…
Но ще се върнат като птички, щом се сдобие той с пари.