С тези мисли се отправих към новото си жилище. След малко при мен дойде Лагхупатанака и ми предложи да се преселя тук. Така заедно с него дойдох при теб!
Ето че ви разказах причината за своята печал. Нали добре е казано:
Светът докрай да завоюваш,
да бъдат мъките ти низ — за ядене щом дойде време,
вземи си шепичка ориз.»
Мантхарака започнала да я успокоява: «Скъпа! Не трябва да проявяваш слабост, щом си напуснала своето родно място. Защо, въпреки разума си, се заблуждаваш, предавайки се на недостойни дела? Нали:
Глупак да учиш — ползата къде е? Във умния ще се роди копнеж, Та мигар болния ще оздравее, лекарство само щом му назовеш.
Във роден край или чужбина —
за храбрия човек е все едно:
където и да е — сред рай или пустиня, —
със славата ще мине той ведно.
Лъвът тъй сред гората се обажда
и с нокти, с рев, със набег страховит
той утолява острата си жажда
с кръвта на някой слон убит.
Ето защо, скъпа, трябва винаги да бъдем пълни с усърдие. Тогава няма да изчезнат от нас парите и наслажденията. Нали:
Реката както мами птици
и жаби в тинестият гьол, така към себе си парите
привличат бос и гол.
И още:
Който е страхлив, бездеен, глупав, който е покорен на съдбата тук, Лакшми този тъй възненавижда, както млада булка своя стар съпруг.
Няма полза от ума, когато целия от страх е обладан. За какво е на слепеца лампа, сложена във неговата длан?
Ако съдбата се обърне —
ще стане жертвата палач, дарителят весден ще проси,
а нищия ще е богат.
При това за мъжествените няма никаква разлика между родината и чужбина. Нали е казано:
Героят, умният, жената,
когато е красива тя, където и да се намират,
не ще познаят нищета.
Макар че си лишена от богатство, ти си надарена със знания, смелост и не приличаш на обикновените същества. Спомни си казаното:
Макар и беден, щом е смел — ще е почитан вред човека;
богат, но плах и неумел ще се срамува той до века. Как може някой жалък пес, макар и със верига златна, да е с величие и чест и лъвска слава необятна!
И още:
Не е дотам висока Меру,
все има край самия ад, морето не е тъй широко .
за смелите на тоя свят.
А също:
С пари защо се ти гордееш? Щом си без тях, защо тъжиш? Нали като случаен камък тъй както другите летиш!
Тъй или иначе, богатството и младостта са недълготрайни като водни мехурчета. Нали:
Парите, любовта измамна,
цветът на облака през май, жените, младостта за малко
ни радват в сладостта. И край.
Ето защо, владеейки такова нетрайно богатство, разумният трябва с полза да го изхарчи за подаяния и наслаждения. Нали е казано:
Доброто, припечелено с усилие голямо, раздай, че инак носи мъка само.
И още:
Пари на ближния си който не раздава и сам не харчи — той не е богат.
Така мома сред своя бащин дом остава в очакване на мъж, на кум, на сват.
Но, така или иначе, тук всичко решава съдбата. Затова е казано:
Понякога във смъртна схватка,
сред дом, по-хубав от зора, във огън, в океан, сред хладна
планинска пуста пещера
или с усойници — прилежно
си длъжен да живееш ти:
туй, що ни чака — неизбежно
през дните ще ни навести.
Ето защо най-хубавият ти имот е това, че си здрава и задоволена. Нали е казано:
Тоз, който седем материци
владее и изгаря в жар за още — е бедняк последен.
Доволен ли е той е цар.
А също така:
Да се лишиш, е участ славна. Какво е по-добро от щедростта? На здравето каква съдба е равна? И що ще се сравни със доблестта?
И не трябва да мислиш: „Как ще живея без Имане?“ Нали богатството е нетрайно, а мъжеството — постоянно. и е казано:
Щом му се случи, като топка
храбрецът пада с опнат ръст, — пък страхливецът се свлича
като безсилна буца пръст.
Но за какво са много думи? Чуй същността на нещата: едни хора се наслаждават от парите, други ги спестяват. А също така е казано:
Пари, спечелени за миг, не са ограда за глупака. Така Сомилака без вик изгубен сред гората чака.»
Хирания попитала: «Как?» Мантхарака разказала:
ШЕСТИ РАЗКАЗ
«Живял в един град тъкач на име Сомилака. Той изработвал разнообразни красиви дрехи, пригодени за царските слуги, но въпреки това спечелените от него пари стигали само за храна и облекло. И като видял, че другите занаятчии, които тъчели груби дрехи, натрупали големи богатства, казал на жена си:
„Скъпа! Погледни какви богатства са събрали тези тъкачи, макар че изработват груби тъкани. Не мога да понасям повече живота в този град и ще отида на друго място.“ Жената възразила: „О, скъпи! Не е вярно това, че ако отидеш на друго място, ще намериш пари. Нали е казано: