Който истинското дело за измислено остави, полза няма да получи сред минутите дребнави.»
Чакалката възразила: «Ех, че си страхливец! Достигна малкото и вече се успокои. Това е неправилно-Човек винаги трябва да проявява усърдие. Нали е казано:
Усилие където има,
където няма празнота, умът където значи смелост,
ще се постигне там целта.
А също така:
Труди се даже ако мислиш:
„Какво е писано, не знам!“ Нали без труд не ще получиш
ни капка масло от сусам!
И ако ти се съмняваш дали ще паднат, или не, също е неправилно! Нали е казано:
С решимост който е дарен,
той е достоен за прослава, Чатака, птичка мъничка,
вода от Индра получава.
Освен това омръзна ми да ям мишки. А тези буци месо, изглежда, все пак скоро ще паднат. Затова в никакъв случай не трябва да се постъпва иначе.» И като чул това, чакалът оставил мястото, където ловял мишки, и тръгнал след Праламбавришана. Нали добре се казва:
На себе си сме господари ний до този час, до който не дочуем женски глас.
А също така:
На женски думи който вярва,
за него всичко е под страх — достъпното е недостъпно,
а пък доброто — страшен грях.
Така, следвайки заедно с жена си бика по петите, той прекарал много време. А те все не падали. И когато започнала петнадесетата година, чакалът отчаян казал на жена си:
Макар и да висят, не знам дали ще паднат, или не:
петнадесет години сляп ги чакам нощем и дене.
Изглежда, че и в бъдеще няма да паднат. Да отидем там, на пътя, където има мишки.“
(Край на шестия разказ]
Ето защо аз казвам: „Макар и да висят, не знам…“ Кой богаташ не предизвиква завист? Така, дай ми голямо богатство.» Човекът казал: «Щом като е тъй, иди обратно във Вардхамана. Там живеят двама синове на търговци: Дханагупта и Бхуктадхана. Узнай как прекарват времето си и избери като кого искаш да живееш.» Щом казал това, той се скрил от погледа му. А Сомилака, с изпълнено от изумление сърце, отново тръгнал към Вардхамана.
И привечер, уморен, попитал къде е домът на Дханагупта, намерил го трудно и влязъл. Без да обръща внимание на караниците на жените, децата и останалото домочадие, той влязъл в двора и седнал там. Когато дошло време за вечеря, той получил храна, поднесена без любов, и там заспал. И ето че през нощта чул как се съветват същите двама човека от гората. Единият от тях казал: «Хей, Картар! Защо вкара Дханагупта в излишни разходи? Нали нахрани Сомилака? Неправилно постъпи.» Вторият отговорил:
«О, Карман! Това не е моя вина. Трябва непременно да надарявам и принуждавам към разходи. А краят зависи от теб.» И когато Сомилака станал, видял, че Дханагупта се измъчва от болки в стомаха и бил принуден целия ден да пости.
Тогава, като излязъл от този дом, Сомилака пристигнал в дома на Бхуктадхана. Последният станал от мястото си и му оказал голяма почит, нахранил го, дарил го с дрехи и проявил и други признаци на внимание. След това тъкачът заспал в най-удобна постеля. И през нощта чул как същите двама души се съветват един с друг. Единият казал: «Хей, Карта?! Днес този Бхуктадхана изразходва доста много, като угости Сомилака, как ще върне дълга си? Нали той взе всичко това от лихваря?» Другият възразил:
«О, Карман! Тази постъпка е моя работа. А краят зависи от теб.» На сутринта се явил един от царските слуги с пари — знак на царската милост — и ги предал на Бхуттадхана.
Като видял това, Сомилака помислил: «Макар и лишен от богатство, Бхуктадхана е все пак по-добър от алчния Дханагупта. Нека блаженият Видхатар направи така, че да раздавам богатство и да му се наслаждавам. А не да го крия.» И след тези думи Видхатар изпълнил желанието му.
Ето защо аз казвам: «Пари, спечелени за миг…» Знай това, скъпа Хирания, и не се огорчавай заради богатството. Нали е казано:
Достойните сърца са нежни в радост
като на лотоса цвета и твърди са като скалата,
щом в миг ги сполети беда.
И също така:
Съдбата щом желае
да ни даде пари, за миг ще ни намери
в постелята дори.
Но ако тя обратно
е предрешила тук — трудът ни ще пропадне
напразно в прах и пух.
И още:
И за какво ли да си мислим, с тъга да свиваме крило? Съдбата всичко е написала на нашето чело.
А също така:
Дори от края на света, от глъбините на морето съдбата с радост във сърцето ще върне твоята мечта.
Нещастието често се задава
нечакано, но тежко и без жал, и с радостта е тъй. Защо тогава
си пълен с грижи и печал?