За себе си спестява този,
сърцето който си е дал.
Пренадарено е полето,
щом е поливано добре.
Парите при пари отиват,
тъй както слонът търси слон. Бедняк, осъмнал на пазара,
събужда само своя стон.“
Поразмислил той така и приготвил ценни стоки, за да ги изпрати в Матхура. Когато настъпил благоприятен ден, търговецът измолил позволение от родителите си и под щастлива звезда излязъл от града заедно със свитата си. Роднините му го изпратили, като свирили пред него на раковина и турия. Стигнал до брега, сбогувал се с приятелите си и се отправил по-нататък.
Два вола теглили неговата кола — Нандака и Сандживака. Те се отличавали с щастливи белези, били белоснежни като облаци и златни звънчета красели гърдите им. Така пътниците достигнали гора, която радвала сърцето с гъсто растящите и приятни за очите дръвчета. Имало сред тях дхава, кхадира, палаша, шала и много други. И голям страх предизвикало у хората в тази гора изобилието на слонове, гайяли, дивели, антилопи, якове, глигани, тигри, пантери и мечки. Тук била събрана много вода от склоновете на планината и често на пътя им се изпречвали пещери и непроходими места. И ето че на един от воловете — Сандживака — кракът затънал в тресавището, образувано от струите на далечен водопад. Тогава, измъчен от лошата кола и прекаления товар, волът паднал, счупвайки ярема. Като видял това, разтревоженият колар слязъл, забързал към намиращия се наблизо стопанин, събрал почтително длани и му казал: „Благородни сине! Изморен от пътя, Сандживака падна в тресавището.“ Като чул това, търговецът Вардхамана много се натъжил. За пет нощи прекъснал своето пътешествие, но волът все не се поправял. И тогава търговецът го предал на слугите, оставил им храна и казал: „Ако Сандживака оживее, вземете го със себе си, а ако умре — погребете го и се върнете.“
Наредил и продължил пътя си. Но слугите се побояли да останат в гората, където на всяка крачка ги очаквала опасност. На следващия ден се върнали при господаря и го излъгали: „Сандживака умря. Погребахме го,-като извършихме изгаряне и другите установени обреди.“ Търговецът потъгувал известно време, след което от благодарност към вола извършил погребална церемония и останалите обреди и безпрепятствено пристигнал в Матхура.
През това време по волята на съдбата изтощеният Сандживака останал между живите и като утолил жаждата си от водопада, полекичка се спуснал към брега на Ямуна. Там ял връхчетата на млада трева, подобна на смарагд, и за няколко дни станал висок, силен и тлъст като бика на Хара. Всеки ден той разравял мравуняци с върховете на рогата си и заприличал на слон.
Веднъж лъвът Пингалака се спуснал към брега на Ямуна да пие вода. Раздал се мощният рев на Сандживака. Лъвът много се изплашил, но скрил чувствата си и се разположил под заобления шатър на една смокиня.
А царят-лъв имал два чакала — Каратака и Даманака — деца на съветници, отстранени от служба. Като видели състоянието на лъва, те започнали да се съветват и Даманака казал: „Скъпи Каратака, нали нашият господар Пингалака тръгна за вода… защо е останал тук разтревожен?“ — Каратака отговорил:
„Скъпи, какво ни засяга това? Нали е казано:
От чужда работа далеч, това е напаст цяла. Така от някакъв си клин маймуната умряла.“
Даманака попитал: „Как?“ Онзи разказал:
ПЪРВИ РАЗКАЗ
„Имало в една страна град. Недалеч от него, сред малка горичка, някакъв търговец строял храм. Всеки ден по пладне майсторът и всички работници отивали в града на обед. Веднъж към този недовършен Храм се приближило стадо маймуни. А един работник бил оставил там полуразцепено стебло от анджана, в което вбил клин от кхадира. Весело започнали да играят маймуните: по върховете на дърветата, върху постройката, върху купчината цепеници. И тук една от тях, близо до своята гибел, безразсъдно седнала на стеблото. «Кои е поставил този клин и защо е тук?» — се заинтересувала тя и като го хванала с двете си лапи, започнала да го измъква. През това време мъдете й попаднали в цепнатината и ти сам ще разбереш, без излишни думи, какво е станало, когато тя изтеглила клина!…
Ето защо аз казвам, че разумните не трябва да се бъркат в чужди работи.“ След това допълнил: „Нали поддържаме живота си само с чужди огризки!“ Даманака отвърнал: „Нима ти служиш на господаря само заради храната и не се стремиш към отличие? Добре е казано: