През това време дошел ловецът с лък в ръката. Тогава Хирания пред очите му прегризала мрежата и както казала по-рано — се промъкнала в пещерата, Лагхупатанака се вдигнал във въздуха и отлетял, а Читранга бързо избягала. Изуменият ловец видял, че мрежата за газели е разкъсана и казал: „Газелите никога не прегризват мрежите! Несъмнено тази газела е прегризала мрежата по волята на съдбата.“ Щом видял костенурката в неподходящо за нея място, той помислил, както това е характерно за хората: „Ако газелата си е отишла по волята на съдбата, прегризвайки мрежата, затова пък намерих тази костенурка! Нали е казано:
Небето цяло прелети,
от край до край познай земята — пак няма да получиш ти
несъденото от съдбата.“
Като поразмислил така, отрязал с ножа стръкове от свещената куша, направил здраво въже, завързал костенурката за лапите и след това, като прикачил въжето на края на лъка, се отправил натам, откъдето дошел. При тази гледка Хирания с тъга казала: „Нещастие! Уви, нещастие!
Неизживяла първата несгода, постигнала до края й незрим и ето че и втора ме споходи. Скръбта е дълга, щом си уязвим!
Раненият е сринат от умора, а гладният се вие като дим. бедата е начало на раздора. Скръбта е дълга, щом си уязвим!
И прав е пътя, докогато
не свием някъде встрани, но щом се отклоним, тогава
ни чакат много кривини.
А също така:
Приятели случайни много —
а истински другар, уви. Само щастливия ти жребий
с такъв ще те ощастливи.
На син, на брат и на жена си
или на майка си дори човек не казва туй, което
на свой другар ще довери.
Приятелството не пресъхва
сред радостите и в беда не се огъва, само може
да го прекъсне в миг смъртта.
Защо съдбата непрекъснато ме преследва? Отначало загубих богатството и близките започнаха да ме презират за бедността. Огорчена от това, напуснах родното си място. А сега съдбата ме разделя с приятелката. Нали е казано:
Не затова съм тъжен аз,
че вече съм безкрайно беден:
съдбата ще се върне пак
и нищо, че съм днес последен. Но миг изпаднал в нищета,
познах бедата по-голяма — че обеднее ли човек,
приятели край него няма.
И освен това:
Постъпките ни са една верига и виждам утре аз, с добро и зло, във друго съществуване достигнали, отново как ни махат със крило.
И нали добре е казано:
Опасност всекиго преследва,
след щастието е скръбта, съгласието мре в раздора.
Какво е вечно на света?
О, нещастие! Раздялата с приятелката съвсем ме погубва. Даже от роднините ми сега няма полза. Справедливо е казано:
И вярата, и любовта
са най-голямата защита,
два слога в дружбата са скрити
подобно бисери в пръстта.
И още:
На всяка искреност през дните,
на вярата, добрия пай, на разприте на мъдреците —
смъртта на всичко слага край.
А също така:
Ако няма старост и разлъка,
ако няма раждане весден,
ако няма смърт и страх, и мъка —
кой от смъртните ще е блажен?“
И докато Хирания, изпълнена с мъка, говорела така, Читранга и Лагхупатанака с тъжни викове дошли при нея и се събрали заедно. Тогава Хирания им казала: „Докато Мантхарака не се е скрила от очите ни, все още има начин да я спасим. Ти, Читранга, мини пред ловеца така, че да не те забележи; когато стигнеш място близо до вода, падни и се престори на мъртва. А ти, Лагхупатанака, разтвори нозе между рогата на Читранга и се престори, че кълвеш очите й. Тогава този долен ловец, обхванат от алчност, непременно ще помисли: «Това е мъртва газела!» — и за да я вземе, ще побегне натам, като хвърли костенурката на земята. Щом се отдалечи, аз мигновено ще освободя Мантхарака от въжето и тя ще се скрие в близката вода, а аз ще се промъкна в тръстиката. Когато този долен ловец се приближи отново, всички ще се постараем да избягаме!“ Така и постъпили. Щом видял на брега мъртвата наглед газела, която кълвял гарван, зарадваният ловец хвърлил костенурката на земята и побягнал към газелата с вдигната тояга. През това време Читранга разбрала по шума на стъпките, че ловецът е близо и се скрила в гъстата гора, а Лагхупатанака литнал и кацнал на дървото. Хирания прегризала въжето, с което била привързана костенурката, и Мантхарака се пъхнала във водата, а Хирания се скрила в тръстиката. Тогава ловецът решил, че се е излъгал и като помислил: „Какво е това?“-загубил надежда и тръгнал към онова място, където бил оставил костенурката. И там намерил само част от въжето, дълго колкото палец и прегризано на сто части. Щом видял, че костенурката като вълшебник е изчезнала от погледа му, започнал да се съмнява в себе си и развълнуван, оглеждайки се настрани, тръгнал колкото може по-бързо за дома си. А четиримата останали невредими и отново се събрали заедно и като се почувствували повторно родени, заживели щастливо във взаимна любов. Ето защо: