А който целият се губи пред блясъка на своя враг — напразно майчината хубост през младостта си е украл.
Тогава само Лакшми с чар сърцата ни ще приласкае, когато кръв от вража твар по нашите ръце познае.
Какъв е този цар, какъв, ако земите му богати не са попили вража кръв и женски сълзи непознати!“
Като чул това, царят попитал Анудживин: „Скъпи! Кажи и ти своето мнение.“ Третият министър отговорил: „Божествени! Той е зъл, безмерно силен и не познава никакви граници. Затова с него не трябва нито да се помиряваме, нито да се сражаваме. Тук е необходим само поход. Нали е казано:
С необичайно злия мъж
ни мир е нужен, ни война, ти само правилно се дръж
или пък само настрана.
А походът е, знай, двуреден:
пред гибел да се защитиш или пък щурм към този, който
желаеш сам да победиш.
И щом си от врага по-силен,
победно устреми ръка, в два месеца ти можеш само
да вдигнеш своята войска.
И нека, своите имоти
превърнал в многовек чинар, предвождан от разузнавачи,
върви напред самият цар.
А освен това: трябва да отстъпваш само тогава, когато знаеш защо правиш това и с каква цел. Такова е разумното поведение. Хубаво е казано:
Овенът просто е такъв:
отстъпва с цел жестока. Така дори самия лъв се е превил пред скока. А който е в главата с ум, напред спокойно гледа. И силният върви без шум към своята победа.
Също така:
Когато с порив тъп слабак, —
към силния се хвърли в бой, към гибел близките си води и себе си погубва той.
Затова, когато силният напада, не е време за помиряване или сражения, а най-удобно от всичко е да се отстъпи!“
И като изслушал тези думи, той се обърнал към Прадживин: „Скъпи! Кажи и ти своето мнение!“ Четвъртият министър отговорил: „Божествени! Всички тези три способа — мир, сражение и поход не ми харесват, и особено — походът. Нали:
В свойто блато крокодилът
би победил дори и слон, ала навън пред псето даже
ще се превие във поклон.
И после:
Когато силен враг напада,
недей напуска крепостта, а само твоите приятели
зови към теб в опасността.
И този, който няма сили
пред своя страх и своя враг и си отива от дома си —
не ще се върне в него пак.
Да бъдат силни враговете,
да бъдат хиляди, ти — сам, стой в своето гнездо, ще можеш
да превъзмогнеш всичко там.“
Като изслушал това, Мегхаварна казал на Чирадживин: „Скъпи! Кажи и ти мнението си.“ — И последният министър казал: „Божествени! От шестте способа повече от всичко на мен ми харесва съюзът. И него трябва да сключим. Нали е казано:
Защо ти е и мощ, и блясък,
когато нямаш скъп другар? Ако безветрие настъпи,
не ще се задържи и жар.
Затова остани на мястото си и повикай на помощ някакъв силен съюзник, който ще отмъсти на врага. Ако, напротив, ти си отидеш, като оставиш мястото си, никой няма да ти помогне с нито една дума. Нали е казано:
Пристига вятърът — приятел,
в гората огънят пламти, и борината в миг умира.
Кой слабия ще защити?
Но да се търси помощ от силния — не е единственият изход. Дори съюзът със слабия носи защита.
И тъй, божествени, без съюз никак не може да се отмъсти на врага. Такова е моето мнение.“
И след тези думи Мегхаварна се поклонил на стария далновиден и вещ във всички науки на разумното поведение Стхирадживин, съветник на баща му, и казал: „Татко! Аз ги попитах в твое присъствие само за изпитание, за да изслушам всички и да ми кажеш какво подхожда.“ Стхирадживин отговорил: "Дете! Те ти казаха всичко, на което учи науката за разумното поведение, и думите на всеки са подходящи за своето време. Сега обаче е време за двуличие. Нали е казано:
В мира или пък утре в боя,
бъди навред недоверчив и своя зъл враг, ако можеш,
сам безогледно излъжи.
По този начин тези, които сами са недоверчиви и действуват с усърдие, лесно унищожават доверяващия им се враг. Нали е казано:
Не ще живее този, който
говори правда на глупак, на проститутка, на жена си
или на скрития си враг.
При това, ако врагът има някакъв недостатък, като разбереш какъв е той, ще го погубиш. "Мегхаварна възразил: „Татко, аз не знам къде живее той. Как мога да узная неговите недостатъци?“ Стхирадживин отговорил: „Дете! Не само жилището, но и недостатъците на врага ще открия с помощта на шпиони. Нали:
Брахманът с вещиците вижда,
а кравите — със миризмите, с доносниците вижда царят,
останалите — със очите.“
Мегхаварна попитал: „Татко! Сега ми разкажи. защо между гарваните и кукумявките цари смъртна вражда?“ Старият съветник отговорил: "Послушай:
ПЪРВИ РАЗКАЗ