Веднъж в миналото се събрали на ята гъски, чапли, кокили, пауни,чатаки, кукумявки, гълъби, гургулици, яребици, сини сойки, лешояди, чучулиги, карайики, шиями, кълвачи и други птици и започнали да разсъждават: "Макар ида имаме за повелител Ваииатея, той е зает в служене на божествения Нараяна и не се грижи за нас. Така че каква е ползата от безпомощен господар, който не ни защищава, когато попадаме в мрежите и страдаме от разни нещастия? Нали е казано:
Подобно лодка със пробой,
опасност крият шест човека:
незрелият учител, жрецът,
изучил същността най-лека на вещите, жената злобна,
непромененият овчар, бръснарят алчен и слугата,
незащитен от своя цар.
Затова трябва да потърсим друг цар на птиците. И ето че като видели кукумявката, външността на която обещавала щастие, всички решили: „Нека тази кукумявка бъде наш цар. Да донесат вещите, които са необходими при помазване на цар.“ И те донесли вода от свещен извор, приготвили смес от сто и осем корена на чакранкити, сахадеви и други растения, поставили трон, направили изображение на земното кълбо, украсено със седемте острова, морета и планини, разстлали тигрова кожа, поставили в златни чаши пет клонки, сложили цветя и неочистено зърно, приготвили почетни дарове. След това запели най-добрите певци. Жреците, знаещи четирите заклинания, произнесли свещени текстове; тълпа от млади момичета пеели сладостни песни, предвещаващи благополучие, и ето че кукумявката била вече готова да приеме помазването за престола, когато изведнъж между множеството отнякъде пристигнал със страшно грачене един гарван. И този гарван помислил: „Защо са се събрали всички птици, що за голям празник имат?“, А птиците си казали една на друга: „Сред птиците той минава за много умен. Затова трябва да се посъветваме и с него Нали е казано:
Чакалът е най-хитър звяр,
а гарванът е най-коварен,
такъв е «белия» аскет,
а пък сред хората — бръснаря.“
След тези мисли птиците казали на гарвана: „Хей! Нямаме никакъв цар. Затова всички птици решиха да поставят за цар на пернатите тази кукумявка. Дай си и ти съгласието. Пристигна тъкмо навреме.“ Тогава гарванът казал през смях: „О! Не е хубаво, че помазват за цар този урод, който нищо не вижда през деня. Та нали сред вас има гъски, пауни, кокили, чакори, чакраваки, харити, жерави и други превъзходни птици. Не съм съгласен с вас. Нали:
Дори когато е безгрижна,
пак кукумявката е некрасива. с очи присвити, с гърбав нос,
надута, глупава и сива.
Също така:
Успех как може да очакваш,
щом кукумявката жестока започне да царува страшна
и гнусна във нощта безока ?
И освен това, защо ви е нужна тя, щом като има господар — Вайиатея? Дори да е надарена с достойнства — все едно: когато има един господар, не трябва да се издига друг. Дори само името на царя ви пази от враговете. Нали е казано:
Продумаш ли велико име,
с успех ще ти вървят делата. тъй зайците били с късмет,
щом си припомнили луната.“
Птиците попитали: „Как?“ И гарванът разказал:
ВТОРИ РАЗКАЗ
"Живял в една гора царят на слоновете Чатурданта, заобиколен от цяло стадо. И прекарвал времето си в грижи за него. Настъпила веднъж дванадесетгодишна суша, пресъхнали всички водохранилища, вирове и езера. Тогава слоновете се обърнали към своя цар:
„Божествени! Едни от децата ни загинаха, измъчвани от жаждата, други са близко до смъртта. Намери някакъв начин да ни утолиш.“ Тогава той изпратил в осем страни на света своите най-бързи слуги, за да търсят вода. И тези, които били тръгнали на изток, забелязали по пътя, недалече от манастира за отшелници, езеро, което се наричало „Лунно“. Имало там гъски, жерави, морски орли, патици, чакраваки, балаки и други обитатели; наблизо растели множество разнообразни дървета, клоните на които се превивали под тежестта на цветовете, и двата бряга на езерото били покрити със зеленина. Обилна пяна от светлите вълни, гонени от вятъра и стичащи се върху крайбрежния склон, украсявала бреговете му; водата ухаела на мускусна влага, която се стичала по слепите очи на слоновете, откъдето пчелите отлитат само тогава, когато мощните слонове се потапят във водата. Крайбрежните дървета образували с гъстите си листа стотици чадъри и винаги служели за убежище от слънчевия зной. Глухо шумели обилните вълни — те се удряли в телата на къпещите се пулиндски девойки и обгръщали заобленостите на пищните им бедра и гърди. Езерото било пълно с чиста вода и гъсти храсти го украсявали като разцъфнал лотос. Но за какво са много думи? На къс от небето приличалото.
И като го видели, слугите се върнали колкото се може по-бързо и разказали за него на своя цар.