Щом разбрал всичко, Чатурданта забързал заедно с тях към Лунното езеро. И спускайки се от всички страни към лесно достъпните води, слоновете разкъсвали на хиляди парчета главите, вратовете, предните и задни лапи на зайците, които си били построили домове на брега. Когато утолили жаждата си и се изкъпали, царят заедно със своите спътници тръгнал назад към гъстата гора. Тогава зайците, които останали живи, започнали да размишляват: „Какво да правим? Те знаят вече пътя и ще идват всеки ден. Трябва да намерим начин да ги задържим на мястото, което обитават, преди да се върнат тук.“ И заекът на име Виджайя, когато видял, че всичките му сродници са изплашени от нещастието, сполетяло децата, жените и близките им, и че всички са опечалени, казал със състрадание: „Не трябва да се страхуваме. Аз съм сигурен, че слоновете вече няма да дойдат тук. Нали Хармасакшин е милостив към мен.“ И като чул това, царят на зайците Шилимукха казал на Виджайя:
„Скъпи, в това няма съмнение, защото:
Речта когато е полезна, когато е изящна тя, когато е благоразумна — достига сигурно целта.
И дори да се намирам далеко — всички слонове ще се уверят в моята могъща сила, когато узнаят силата на твоя разум. Нали:
И нека царят е безимен, ала по неговия дост и по писмата му се вижда дали е умен или прост.
Казано е при това:
Посланикът война ще почне,
посланикът ще сключи мир, посланикът така ще стори —
да подчини врага подир.
Върви, скъпи!“
И като тръгнал, заекът срещнал по пътя господаря на слоновете, който отивал към езерото. Тялото му било оцветено от червеникаво-жълтия прашец на постелята, направена от цветните пъпки на карникарите. Бил подобен на облак, пълен с влага и святкащи мълнии, и страшният му дълбок рев звучал така, като че тези безбройни, могъщи и стремителни гмълнии се удрят една в друга. Прекрасен, като куп цветни листенца от безупречно син лотос, той бил равен по величие на Айравата, притежавал хобот, извиващ се като могъщия Бхуджагендра, и два превъзходни, гладки и големи зъба с меден цвят. Видът му предизвиквал възхищение, тъй като ято жужащи пчели било мамено от благоуханието на мускусната влага, която се стичала по неговите слепоочия; и той бил окръжен от хиляди предводители на стада, които усилено му правели вятър с ушите си. И Виджайя помислил: „Не може подобни на мен да общуват с тях! Но, тъй или иначе, аз ще му се покажа от такова място, където няма да може да ми навреди.“ Той се изкачил върху купчина високи ръбести камъни и попитал: „Повелителю на слоновете! Добре ли се чувствуваш?“ Господарят на слоновете внимателно го изгледал и запитал:
„Кой си ти?“ Заекът отговорил: „Аз съм пратеник.“ Онзи попитал: „От кого си изпратен?“ Пратеникът казал: „От блажената луна.“ Царят на слоновете попитал отново: „Разкажи, защо са те изпратили?“ Заекът отговорил: "На теб ти е известно, че на пратеник с поръчение не трябва да се причинява зло. Тъй като всички царе говорят с устата на своите пратеници. Нали е казано:
Да святкат мечове навън,
в кръв твоя близък да почива и бранни речи да звучат —
посланикът не се убива.
И аз по заповед на луната ти казвам: „Как можеш ти, смъртно същество, да причиняваш зло на друг, без да прецениш своите и чужди сили? Нали е казано:
Който себе си не знае
и врага си не познава, но все пак върви към боя —
сам сред мъката остава.
Така и ти нечестиво оскърби Лунното езеро, носещо нашето име. Там ти уби зайци, които ние трябва да пазим и които принадлежат към рода на царя на зайците, а той ни служи, като ни почита и е наш любимец. Не е хубаво това. При това мигар не знаеш, че в света ме наричат Шашанка? Защо да говорим повече? Ако не се подчиниш, ще те накажем, като ти причиним голямо нещастие. Ако от днес прекратиш тези лоши работи, ще бъдеш удостоен с голямо отличие:
тялото ти до насита ще се наслаждава на подвластната ни лунна светлина и ти, радостен, заедно със спътниците си, ще бродиш из тази гора. А иначе ще задържим лъчите си, тялото ти ще изгори от жега и ще загинеш заедно със своите спътници.“
Царят на слоновете много се обезпокоил от тези думи и след дълго размишление отговорил: „Скъпи! Това е вярно. Аз обидих блажената луна. Но повече няма да враждувам с нея. Затова по-скоро ми покажи пътя — ще отида и ще я умилостивя.“ Заекът отговорил: „Върви сам и тогава щети я покажа.“ И тръгнал към Лунното езеро, и показал на слона вечерната луна, отразена във водата. Нейната великолепна, блестяща окръжност разливала приятна светлина;
планетите от съзвездие Саптарши и много други звезди, сияещи на широкия небосвод, я окръжавали и нейните шестнадесет части образували пълен диск. Когато видял луната, слонът казал: „Аз ще се причестя и ще направя поклон пред бога“ — и спуснал във водата хобота си, който едва можели да обхванат двама души. Тогава лунният диск започнал да се движи назад и напред като върху колела и в обезпокоената вода сякаш заплували хиляди луни. А Виджайя бързо отстъпил назад и казал на царя: „Божествени! Нещастие! Нещастие! Ти още повече разгневи луната.“ Чатурданта отговорил: „Защо отново се разгневи блажената луна?“ Виджайя казал: „Защото докосна тази вода.“ И като му повярвал, царят на слоновете, с клюмнали уши и наведена към земята глава, умилостивил блажената луна с поклони и след това отново се обърнал към Виджайя: „Скъпи! Изпълни молбата ми и винаги убеждавай блажената луна да проявява милост към мен, а аз няма да идвам повече тук.“ И той се отправил натам, откъдето бил дошел.