[Продължение на първия разказ]
Ето защо аз казвам: „Продумаш ли велико име…“ И освен това тази негодница е долна и не е способна да пази поданиците си. Закрилата ще бъде толкова далеч от вас, колкото близка опасността. Нали е казано:
Опасност чака тези, които
съвет ще искат от зъл враг, — тъй заек тлъст и яребица
разкъсал хитрият котак.
Птиците попитали: „Как?“ Гарванът разказал:
ТРЕТИ РАЗКАЗ
„Живеех някога на едно дърво. А под дървото живееше друга птица, яребица. Като съседи сключихме нерушим съюз. Всеки ден след храна и всякакви занимания прекарвахме вечерта заедно, разказвайки си един на друг много хубави изречения от Пурана и други книги, задавайки си въпроси и задачи и предавайки се на различни умни развлечения. Веднъж яребицата се отправи с други птици за храна към едно място, богато със свеж ориз, но не се върна навреме. Тогава, натъжен от раздялата си с нея, помислих:
«Уви! Защо моята приятелка днес не се върна? Мигар е попаднала в капан или е убита?» Така, с обезпокоено сърце, тъгувах много дни. И една привечер заекът Шигхрага се вмъкна в корубата на дървото, а аз, като не се надявах вече, че яребицата ще се върне, не го спрях. През това време яребицата затлъстяла от ориза и като си спомнила за своето убежище, се върна в дома си. Щом видя, че в корубата се е вмъкнал заек, тя го упрекна: «Ах, заеко! Не си постъпил добре, като си се промъкнал в моето жилище. Върви си по-скоро!» Заекът възрази: «Глупачке! Мигар не знаеш, че от жилището можеш да се ползуваш само дотогава, докато го заемаш?» Яребицата продължи: «Щом като е така, хайде да попитаме за това съседа. Казано е в книгата със законите:
Щом спора вече е започнал
за дом, за кладенец, за лес, за лъг или пък за земята —
съседът да отсъди с чест.»
Заекът възрази: «Глупачке! Мигар не си чувала:
Ако години десет вече
полята ти владее друг, дори закон, дори свидетел
не може да помогне тук.
Дори да е твое това Жилище, все едно — аз съм го заел, когато е било празно. Затова сега е мое.» Но яребицата каза: «О, щом като споменаваш за предание, върви с мен. Ще попитаме гадатели. Нека те отсъдят.» И те се отправиха да разрешат своя спор. А аз помислих: «Ще видя какво ще стане» — и с любопитство ги последвах. След малко заекът попита яребицата: «Скъпа! Кой ще разреши нашия спор?» Тя отговори: «Кой друг, ако не котаракът Дадхикарна, който е изпълнен със състрадание към живите същества и ревностно изпълнява дадения обет за пост и въздържание. Той живее на брега на блажената Ганг, където гръмко шумят и се разбиват бързите вълни, гонени от силния вятър.» Но заекът едва видя котарака и възрази, треперещ от страх: «Остави това долно същество! Нали е казано:
Не се осланяй на мъдреца,
облечен в свято облекло. Край святи извори с монаси-
лъжци кога не е било?»
А Дадхикарна, скриващ истинската си природа, за да живее по-леко, чу техния разговор. И воден от желание да предизвика доверие в тях, бързо обърна муцуната си към слънцето, седна на задните си лапи, вдигна нагоре предните, притвори очи и за да ги излъже с благочестиви думи, произнесе следното добродетелно наставление: «Уви! Безплоден е кръговратът на съществуването. Мигновен е тленният живот. Общуването с любимите е подобно на сън. Животът в семейство е подобен на мрежите на Индра. Затова няма друг път освен добродетелта. Нали е казано:
Лишеният от добродетел
безплодно влачи своя ден, като ковашки мях той диша,
но где е пламъка червен?
А също така:
Без капка обич към доброто
ненужна е учеността, тъй както кучешка опашка,
комари щом не гони тя.»
И като чу това добродетелно наставление, заекът каза: «О, яребице! На брега на реката стои отшелник и знае благочестиви думи. Да попитаме него!» Но яребицата отговори: «Нали по своята природа той все пак е наш враг. Затова, преди да го попитаме, да се отдалечим.» И двамата запитаха: «Хей, отшелнико, наставник на закона! Между нас възникна спор. Дай ни съвет съгласно закона. А който не е прав, можеш да го изядеш.» Котаракът отговори: «Скъпи! Не говорете така. Аз съм се отрекъл от злините, които водят в ада. Нали е казано: