За всичко говори веднага. В какво е добродетелта:
светецът винаги помага, а грешният е за вреда.
Дори тези, които убиват добитък, за да го принесат в жертва, от глупост не разбират най-високия смисъл на свещените книги. А ако на някой от наставниците е казано: „Трябва да се принесе в жертва коза, — думата «коза» означава, не друго, а седемгодишни зърна ориз, негодни за посев. Казано е:
И ако този, който коли
сега и с кръв се е покрил, ще е блажен, то за кого ли
там ада бог е отредил?
Затова никого няма да изям. Обаче аз съм стар и лошо чувам разговора ви отдалеко. Как ще определя победата и поражението? И така, елате по-близко и ми разкажете за вашия спор. Тогава, щом разбера неговата същност, ще кажа думата си и няма да сложа върху себе си оковите на наказанието на другия свят. Нали е казано:
От страх или от лудост, от алчност или яд, тоз, който ще излъже, ще спре в самия ад.
Ето защо доверете ми се и ясно ми говорете право в ухото.“ Но за какво са много думи? Това долно същество им внуши такова доверие, че те се приближиха до него. И тогава той хвана едновременно единия от тях с лапи, а другия със зъби, подобни на трион. Така и двамата се лишиха от живота и бяха изядени.
[Край на първия разказ]
Ето защо аз казвам: „Опасност чака тез, които…“ Така и вие взехте за свой съдия тази злодейка, сляпа през деня, докато самите вие сте слепи през нощта. Ето че и вие ще тръгнете по пътя на заека и яребицата. Затова помислете и правете, каквото трябва.» И като изслушали думите му, всички птици се съгласили: «Добре го каза! — и като решили: — Ние още веднъж ще се съберем за избиране на цар и отново ще се посъветваме един с друг.» — те се отправили натам, откъдето долетели. Останала сама кукумявката заедно с една крикалика. И казала: «Кой е тук! Хей! Мигар няма да извършат сега помазването?» Крикаликата отговорила: «Скъпа! Нали гарванът попречи на твоето помазване и всички птици отлетяха на различни страни. Единствен той, кой знае защо, остана тук. Стани по-бързо, за да те отведа в твоето жилище.» Тогава опечалената кукумявка казала на гарвана:
«Ах ти, злодей! С какво съм те обидила, та попречи на другите да ме направят цар? Отсега между нас започва вражда. Нали е казано:
Зарастват рани от стрелите,
гори се вдигат с шепот лек, но раната от лоша дума
ще има да кърви навек.»
И когато заедно с крикаликата си отишла в къщи, гарванът помислил: «Уви! Със своите думи предизвиках излишна вражда! Нали е казано:
Ако речта е груба, безпричинна и нито е по време, ни по място, и само срам на автора си носи — тогава е като отрова тя.
А също така:
И нека да си здрав и силен като кремък — врага не приближавай, ако си умник. Та може ли човек отрова да приеме, решил, че лекарят ще го спаси за миг?
Дали си умен — ще си проличи, ако не знаят мярката устата-
За истината даже замълчи, щом може тя да възроди бедата.
И също така:
Тоз, който слуша умния съвет,
над всяка своя крачка разсъждава —
той има силен разум и навред
ще се сдобие с мир, блаженство, слава!»
И като размислил така, гарванът напуснал онова място.
Ето по какъв начин, деца, е започнала у нас наследствената вражда с кукумявките.“ Мегхаварна попитал: „Татко! Какво да правим?“ Той отговорил:
„Колкото и да е трудно положението ни, освен шестте начина има още едно сигурно средство. Като го употребя, аз ще отида сам при врага, за да удържа победа, и като ги излъжа, ще направя така, че да загинат. Нали е казано:
Дори по-силен ще излъже
тоз, който има ум в главата. Тъй от брахмана хитреците
с лъжа отмъкнали козата.“
Мегхаварна попитал: „Как?“ Той разказал:
ЧЕТВЪРТИ РАЗКАЗ
„Живял в един град брахманът Митрашарман, който поддържал жертвения огън. Един път през месец магха, когато повявал приятен вятър и Парджания изпращал от облачното небе кротък-кротък дъжд, брахманът се отправил към някакво село за жертвено животно и попитал там някакъв пожертвовател: «Хей, пожертвователю! Тази нощ ще има новолуние и трябва да принеса жертва, дай ми едно животно.» И онзи, съгласно закона, му дал една охранена коза. А брахманът, когато видял, че тази коза немирно бяга назад-напред и е напълно годна за жертва, преметнал я през рамо и се отправил към своя град. И както си вървял по пътя, насреща му се задали трима хитреци, чиито вратове вече били изтънели от глад. Щом видели върху рамото на брахмана охраненото животно, те си казали: «Ей! Ако изядем това животно, ще преживеем лесно днешния дъжд. Ще вземем чрез измама жертвената коза и ще се спасим от студа!» И ето че единият от тях, като си сменил дрехите и тръгнал срещу брахмана по страничния път, казал на пазителя на свещения огън: «Хей, хей, приятелю на огъня! Защо правиш смешни, забранени на хората работи, като носиш на рамото си мръсно куче?» А брахманът, силно разгневен, отговорил: «Да не си ослепял, та приемаш жертвеното животно за куче?» Но хитрецът казал: «Брахмане! Не се гневи. Върви където искаш.» И когато брахманът повървял още малко, срещнал го вторият хитрец и казал: «Уви! Нещастие, нещастие! Ако ти, блажени, обичаш това мъртво теленце, все едно — не трябва да го носиш на рамото си.»