Брахманът отговорил разгневен: «Да не си ослепял, та наричаш жертвеното животно теленце?» Хитрецът казал: «Не се сърди, блажени. Казах това от незнание. Затова върви както ти харесва.» И като навлизал още малко в гората, брахманът бил посрещнат от третия хитрец с думите: «Хей! Не си направил хубаво, като си взел на рамото си магаре и си го понесъл нанякъде. Остави магарето, докато още никой друг не те е видял!» Тогава, като решил, че дадената за жертва коза е ракшаса в образа на жертвено животно, брахманът се изплашил, хвърлил я на земята и с всички сили побягнал към дома. А тримата хитреци се събрали заедно и като взели животното, изпълнили намерението си.
Ето защо аз казвам: «Дори по-силен ще излъже…» Нали добре е казано:
На новия слуга делата, речта на госта, женските сълзи са много близки до лъжата. И от хитреца се пази.
При това не трябва да се враждува дори със слаби, ако те са много. Нали е казано:
Щом враговете ти са много,
ще стигнеш трудно до победен вик. И както да се виела змията,
изгризали я мравките за миг.“
Мегхаварна попитал: „Как?“ Стхирадживин разказал:
ПЕТИ РАЗКАЗ
„Живяла в един мравуняк голяма черна змия на име Атидарпа. Веднъж, вместо да пълзи по пътя, излизащ от дупката, тя започнала да се провира през друг малък отвор. И тъй като била много голяма, а отворът тесен, провирайки се през него, по волята на съдбата се наранила. А мравките, щом усетили миризма на кръв, я обкръжили от всички страни и започнали да я хапят. Едни от тях убила, други осакатила, но мравките били необикновено много и изхапали цялото й тяло. И ето че Атидарпа отишла в небитието, тъй като се разтворили всичките й многобройни рани.
Ето защо аз казвам: «Щом враговете ти са много…» Освен това, божествени, аз трябва да кажа още нещо и думите ми следва да бъдат обсъдени, обмислени и изпълнени.“ Тогава Мегхаварна казал: „Какво, татко! Изповядай по-скоро това, което лежи на сърцето ти.“ Стхирадживин отговорил: „Дете мое! Щом като е така, слушай: освен тези начини, първият от които е дружбата, аз измислих и пети начин; постъпи с мен като с неприятел, за да предизвикаш доверие у вражеските съгледвачи — наругай ме с най-лошите думи, намажи ме с предварително приготвена кръв и като ме хвърлиш под този банян,отправи се към планината Ришиямука. Трябва да останеш там заедно със своите спътници, а аз с хитрост ще внуша доверие у врага и изучавайки крепостта, в която се крият, ще погубя нищо невиждащите през деня. Като размислих, аз се убедих, че крепостта им няма никакъв изход. Нали е казано:
Тогава крепостта е крепост,
когато има тя отвор, а изход няма ли, тогава
туй не е крепост, а затвор.
А ти не ме жали. Нали е казано:
Дори да е любим слугата
от нашия живот по-много, но битка пламне ли, тогава
е само наръч сух за огън.
Затова не ме възпирай от това дело. Нали:
Като живота си пази слугата,
пои, храни го всеки ден, готви го за часа, когато
ще влезе в боя вдъхновен.“
И като казал това, той се престорил, че се кара с царя. Тогава другите слуги, щом видели, че Стхирадживин без стеснение говори дързости на царя, се нахвърлили да го убият, но Мегхаварна им казал:
„Хей, махнете се! Аз сам ще накажа този злодей, преминал на страната на врага.“ И след това царят се нахвърлил върху Стхирадживин, ударил го леко с клюна, намазал го с приготвената за това кръв и както бил посъветван, се отправил със спътниците си към планината Ришиямука.
През това време вражеският съгледвач крикаликата се отправил към царя на кукумявките и му разказал за нещастието, постигнало съветника на Мегхаварна. И когато чул това, повелителят на кукумявките се приготвил по залез слънце заедно със спътниците си за поход, с намерение да убие гарвана, и казал: „Хей, бързайте, бързайте! Изплашеният враг побягна и лесно ще го уловим.“