И те от всички страни се отправили към баняновото дърво. Като не намерил там нито един гарван, зарадваният Дримардана се изкачил на един клон и прославян от певците, казал: „Хей! Известен ли е пътят на техния поход? По кой път побягнаха? Докато не са стигнали крепостта, следвайки ги по петите, ще ги изтрепя.“
И в това време Стхирадживин помислил: „Ако разберат какво се е случило с нас, враговете ще отидат там, откъдето са дошли, и аз няма да мога да направя нищо. Нали е казано:
Пред боя не започвай нищо —
на мъдростта туй знак е пръв. А щом започнеш, довърши го —
туй е пък втория такъв.
По-добре да не се започва нищо, отколкото да се изостави започнатото. Затова ще се обадя и ще им се покажа.“ Той издал съвсем слаб звук. Кукумявките веднага се нахвърлили върху Стхирадживин, за да го убият. Тогава той казал: „Слушайте! Аз съм Стхирадживин, съветникът на Мегхаварна. Ето какво направи с мен Мегхаварна. Съобщете за това на вашия господар. Имам много да му говоря.“ И като предали тези думи на царя на кукумявките, той с учудване се приближил до покрития със следи от рани Стхирадживин и казал: „Разкажи, как дойде до това състояние?“ Стхирадживин отговорил: „Слушай, божествени! Вчера, като видя, че вие убихте много гарвани, злодеят Мегхаварна, изпълнен с гняв и мъка, се отправи към вашата крепост. Тогава аз казах: «Не трябва да отиваш там. Те са силни, а ние слаби. Нали е казано:
Щом ти желаеш щастие и мир, за бой не дръж в ума си мисъл луда. Не ще сразиш врага си, а подир сам ще загинеш като пеперуда.
И затова трябва да сключиш мир и да поднесеш подаръци на врага.» Щом чу това, той реши, че съм преминал на твоя страна и подстрекаван от глупавите си поданици, ме доведе до това състояние. Затова сега моето убежище е в твоите нозе. Но за какво са много думи? Докато имам сили да се движа, ще те водя към жилището на Мегхаварна. И ще погубя всички гарвани.“
Дримардана започнал да се съветва с министрите, преминали към него по наследство от баща и дядо. А той имал петима министри: Рактакша, Круракша, Диптакша, Вакранаса и Пракаракарна. Попитал първо Рактакша: „Скъпи! Как трябва да се постъпи при тези обстоятелства?“ Той отговорил: „Божествени! Какво има да се мисли! Убий го веднага. Както е казано:
догдето е съвсем без сили, врага разкъсай като вреж, че вдигне ли се, боже мили, къде тогава ще се свреш!
При това има поговорка: «Ако щастието е дошло само при теб, отивайки си, носи проклятие». Нали е казано:
Само веднъж мигът пристига, зоват ни пламнали крила, а после времето не стига да чакаш глупав без дела.
Затова и казват:
Виж, огън в пламналата шир… Качулката ми кой разкъса! Другарската кавга е къса, но дълго време е без мир.“
Аримардана попитал: „Как?“ Рактакша разказал:
ШЕСТИ РАЗКАЗ
"Живял в един град някакъв брахман; той обработвал земята си, но не виждал полза от своя труд. Веднъж в края на горещото време, измъчван от зноя, легнал да спи под сянката на дървото, което растяло сред неговата нива. Тогава видял как недалеч страшна змия протяга своята голяма издута качулка над мравуняка и помислил: „Навярно нито веднъж не съм почел това полско божество. Ето защо нямам полза от земеделието. Я чакай да окажа почит на змията.“ Като помислил така, поискал от едно място мляко, сипал го в чиния, приближил до мравуняка и казал: „О, пазителко на нивите! През цялото това време не знаех, че живееш тук, затова не съм ти оказвал почит, бъди сега милостива.“ Щом казал това и предложил на змията млякото, брахманът си тръгнал за дома. И когато на сутринта се върнал пак, видял върху чинията един динар. Така идвал всеки ден, давал на змията мляко и получавал по един динар.
Веднъж брахманът поръчал на сина си да занесе при мравуняка мляко, а той се отправил към селото. Момъкът донесъл млякото, където му било заповядано, оставил го там и се прибрал в къщи. Когато на другия ден дошел при мравуняка и намерил динара, помислил: „Несъмнено този мравуняк е пълен с динари. Затова ще убия змията и ще взема всичко за себе си.“ На другия ден синът на брахмана донесъл млякото и ударил змията с тояжка по главата. А змията, по волята на съдбата, останала жива и като се разгневила, така ухапала момчето с острите си зъби, че то веднага отишло в небитието. Тогава неговите роднини го изгорили с купчина цепеници близо до нивата. На втория ден бащата на момчето се върнал. Щом разбрал от роднините как е загинал синът му и като размислил над това, той казал:
„Щом пъдиш госта от вратата, едва ли ще дочакаш мир, тъй както глупавото ято от гъски в лотосния вир.“