С приятеля-приятел, с враговете-враг, ти своя Повелител слушай пак, че не е никак трудно, ако искаш, да бъдеш с предоволен сит тумбак.
Законът древен който не почита и в ползата не вижда той вредата,
а само се стреми да се налапа, с какво се различава от свинята?
Или пак:
И волът, който тежката каруца тегли
и влачи плуга, и сънува жегли,
тревица хапнал — може ли да се сравнява
с човека, обкръжен от гнусна слава?“
Каратака отговорил: „Нали не сме с високо звание? Какво ни засяга това?“ Даманака възразил:
„Скъпи, и ниският може с време да се извиси. Нали е казано:
И никой още със могъща сила не е въздиган, не е бил свален. На хората в делата се е скрила преценката на утрешния ден.
А също така:
По нанагорнище товар се трудно тегли. обратното… по-леко ни се струва негли. Заслугите ни вдигат към честта. надолу ни влече виновността.“
Каратака попитал: „Какво искаш да кажеш с това?“ Даманака отговорил: „Това, че нашият господар се изплаши, изплаши се и свитата му. и ето че сега е объркан.“ Каратака попитал: „Откъде знаеш всичко това?“ И Даманака възкликнал: „А нима това не е ясно?
Човешка реч дори животното разбира. Подай му знак — и слонът тръгва или спира. Мъдрецът и без думи смисълът постига — човешките лица чете той като книга.
А също така:
По думите, по стъпките, по устните и по очите, по израза ще прочетеш написаните мисли скрити.
Ето защо днес аз ще го подчиня на себе си със силата на своя разум.“ Каратака казал: „Ами-че ти не си изкусен в службата. Обясни ми, по какъв начин ще го подчиниш?“ Онзи отговорил: „Ти какво, скъпи, мигар смяташ, че не познавам службата? Изучил съм всички задължения на поданика, изброени от великия мъдрец Вияса в разказа за навлизането на пандавите в града на Бирата, Нали е казано:
За силния какво е трудно?
Върхът какво е за смелчак? За учения що е чуждо?
На сладкодума кой е враг?“
Но Каратака казал: „Как ли ще те презира той, ако заемеш неподходящо място!“ Даманака отговорил: „Ти си прав. Но аз умея да избирам подходящо място и време. Нали е казано:
Дори Брихаспати когато се обади ненавреме, ненавистен ще стане той и почитта ще му се вземе.
А също така:
Дори да си съветник пръв, при царя се не ходи, когато е разсърден той или беседа води, или когато изморен желае самота такава, в която би се позаел по царски да се разкрасява.
И още:
Вежливият за миг не ще прекъсне тоз, който пие цяр или се бръсне,
и онзи, които с трепетна омая в леглото на жената търси рая.
Внимателен и тих при царя влез спокойно,
от него се учи с мълчание достойно.
Ако избързаш, гибелта те чака,
тъй както гасне борината на бедняка.
И също така:
Плодът на златно-жълтите поля
ще се сбере от трима:
героят, ученият и слугата,
който опит има.
Чуй как трябва да се служи:
Пред царя се яви, представен
от негов сват или пък кум, които имат реч в устата
и носят във главата ум.
Достойно ти служи на царя,
дори от власт да е лишен, дори в беда да е изпаднал —
ще бъдеш утре награден.
Тоз, който в славен бой е пръв,
а между хората последен и да слугува е готов —
към него царят е добър.
Тоз, който промълви на царя:
«Живей!» и притежава свян, и в работата си е сръчен —
към него царят е добър.
Тоз, който, надарен от царя,
раздава своите пари, а сам окъсан плащ намята,
към него царят е добър.
Тоз, който не спори със царя,
не се подмазва с глупав смях и остри думи не говори,
към него царят е добър;
Тоз, който е любим на царя,
и паднал в някаква беда, не хленчи и не протестира,
към него царя е добър.
Тоз, който към врага на царя,
е безразсъден и жесток, а близките му уважава —
към него царят е добър.
Тоз, който в зара вижда смърт,-,
във виното — отрова, суетност в женското сърце —
към него царят е добър.“
Каратака казал: „А как ще започнеш разговора, когато отидеш при него? Разкажи ми за това.“ Даманака отговорил:
. „От словото се ражда слово, а името — от имена. Така и зърното отново се ражда от зърна.“
Каратака казал: „Трудно е да победиш царя. Нали е казано:
Змееподобни са царете,
сластолюбиви, с мрачен смях, капризни, скрити и не може
без нравоучители край тях.
Скалоподобни са царете,
високи, стройни, кремък лют, където хищниците имат
най-сигурен и тих приют.
На нож препасан и на звяр,
на тиха бара, на женски поглед и на цар
да нямаш вяра.“
И Даманака отговорил: „Това е вярно. Но все пак
Познал характера човешки
и неговите мисли тежки, мъдрецът с неусетност лека
ще тържествува над човека.
, Когато царят е ядосан, хвали го, ненавиждай тия, що го презират. И това е над всички цялата магия.