„Седни, приятелю, дървото изгаря с нашата вина:
стопли се, нищо, че в гнездото аз нямам никаква храна.
Знам, някой с труд, със мисъл ловка
прехранва хиляди на ден,
лишен от дарба — мойта човка
едва изхранва само мен.
Каква е ползата от дом, когато много мъки носи? Когато е разбит — и щом не може да нахрани госта!
И затова сега пред тебе ще падна тъй на колене,.
че да не можеш ти безхлебен да чуеш тази дума — «не».“
Така, намерил мисъл нова
в настъпилия светъл час,
той казал горд на птицелова:
„Ще те нахраня скоро аз!“
Обзет от радостни представи, пропит от святост мълчешком, край огъня той кръг направил и влязъл в него като в дом.
А птицелова с изненада край огъня застанал ням, огрян от пламналата клада, той занареждал тъжно сам:
„Който тъжен грях направи,
сам на себе си е враг. Неизбежно ще изпита
неговия плод двояк.
И така аз, безсърдечен,
пълен с глупави дела, в ада страшен ще потъна.
Всичко е отплата зла.
Този гълъб, свят и мъдър,
пример даде ми велик и с месото си поиска
да спаси подлеца в миг.
Затова от днес нататък,
сам от радостта лишен,
тялото ми ще изсъхне
като влага в летен ден.
В студ и жар и в дъжд и вятър,
слаб и цял потънал в прах, ще прекарам в мир и святост,
надалеч от всеки грях.“
И ето, счупил той капана, разкъсал клетката със звън и гълъбицата засмяна криле разперила навън.
Но в миг стъписала се тука:
пред нея гълъба горял. Под мъката на своя дял тя тъжно почнала да гука:
„Какво да правя, мили мой, мой повелител, съвест свята? Пуст е живота на жената, лишена от съпруга свой.“
И със сълза подир сълзица, без капка жалост във ума, измъчената гълъбица се спряла в огъня сама.
Тогава с радост необятна видяла своя мил съпруг. възседнал колесница златна, понесен надалеч оттук.
С безсмъртие дарен и сила, той смогнал да й прошепти:
„Очарователно е, мила, че подир мене идеш ти,
че тридесет и пет милиона лета — в брой твоите коси — една жена мъжа си гони, от самота да го спаси.“
Така, изпълнен с радост, той я взел на небесната колесница, затворил я в обятията си и щастливо заживял с нея. А ловецът, чувствувайки голямо отвращение към света и стремейки се към смъртта, се углъбил в гъстата гора.
И горския пожар съзрял, той бавно влязъл там, където сред греховете изгорял, и се понесъл към небето.
Ето защо аз казвам: „Мълва за гълъб съществува…“ Като чул това, Аримардана попитал Диптакша: „Какво мислиш ти за това“? Той отговорил:
„Бъди щастлив, мой благодетел!
Вземи каквото щеш от мен. Страх у жена си все внушавах,
сега е с поглед примирен!“
А крадецът отговорил:
„Не знам какво да взема аз,
но ако някога съм длъжен, ще дойда тук, когато миг
жена ти няма да те лъже.“
Аримардана попитал: „Коя е тази жена, която не прегръща, и кой е този крадец? Разкажи ми по-по-дробно.“ Диптакша разказал:
ДЕВЕТИ РАЗКАЗ
„Живял в един град стар търговец на име Каматура. След смъртта на жена си той загубил ума си от любов и се оженил за дъщерята на беден търговец, като дал за нея голям откуп. А тя, обхваната от мъка, не можела да го гледа. Нали е казано по този повод:
Прегърбен, слаби рамене, беззъб,
едва вървят краката, красивото се мярка като спомен скъп
и слюнки във устата. Роднините не го желаят до един,
жена му е бездомна, не иска да го види родният му син.
На стареца горко му!
И веднъж, когато тя, безчувствена, лежала с него в едно легло, в дома им се вмъкнал крадец. Щом го видяла, така се изплашила, че дори прегърнала стария си съпруг. А на него кожата му настръхнала и той изненадан помислил: «Хайде де! Защо тя изведнъж ме прегръща?» Когато погледнал внимателно, той видял в ъгъла крадеца и си казал: «Несъмнено тя ме прегръща, защото се е изплашила.» Като се убедил в това, рекъл на крадеца: «Бъди щастлив, мой благодетел! Вземи каквото щеш от мен…» А крадецът отговорил: «Не знам какво да взема аз…»
Затова дори за крадец, който носи полза, мислят добре. А какво да кажем за този, който търси защита? Освен това той е обиден на своите сродници и затова може да ни бъде полезен, като ни разкрие слабите им места. И тъй, не трябва да го убиваме.“
Щом чул това, Дримардана попитал другия министър, Вакранаса: „Скъпи! Какво трябва да правим сега при тези обстоятелства?“ Онзи отговорил: „Божествени! Не трябва да убиваме. Нали:
Ако се карат враговете —
за нас това е шанс голям. Крадецът сам спасил брахмана,
а ракшаса — две крави там.“
Аримардана попитал: „Как?“ Вакранаса разказал: