ДЕСЕТИ РАЗКАЗ
„Живял на едно място беден брахман, цялото имущество на когото се състояло единствено от подаянието. Не познавал той изискани дрехи, мазила, приятни миризми, венци, украшения, бетел и други предмети на разкоша; бил обрасъл с дълга коса, имал дълга брада и нокти, измъчвал плътта си със студ, зной, дъжд и всякакви лишения. И ето че някой го съжалил и му подарил две юници, още съвсем малки, а брахманът ги отгледал с каймачено и сусамово масло, ечемик и друга храна. Видял това един крадец и помислил: «Ще открадна кравите от този брахман.» Като решил така, той взел през нощта примки, за да завърже животните, и тръгнал. И ето че по пътя срещнал някакво същество с редки, остри зъби, нос, изтеглен като тръстика, и накриво разположени очи. Множество жили изпъквали върху кожата му, имало хлътнали бузи, а тялото и брадата му имали червеникавокафяв цвят, подобен на огъня от хубава жарава. Щом го видял, треперейки от страх, крадецът попитал: «Кой си ти?» Онзи отговорил: «Аз съм брахма-ракшасът Сатиявачана. Ти кой си?» Другият казал:
«Аз съм крадецът Круракарман, искам да отмъкна двете крави на бедния брахман.» Тогава ракшасът изпитал доверие към него и казал: «Колко е хубаво това, скъпи! Аз приемам храна вечер веднъж на три дни и днес ще изям този брахман. И така. ние имаме една и съща цел.» Тогава те отишли у брахмана и се спрели на едно усамотено място, очаквайки удобен момент. А когато брахманът легнал да спи, ракшасът се приближил до него, за да го изяде. Като видял това,
крадецът казал: «Скъпи! Не постъпваш правилно. По-добре ще е да изядеш брахмана, след като отведа кравите.» Но онзи възразил: «А какво ще стане, ако брахманът се събуди от шума? Тогава от моята работа нищо няма да излезе.» Крадецът казал: «Но ако ти се заловиш с яденето, нещо може да ти попречи и тогава няма да мога да отведа кравите. Затова първо ще отведа кравите, а ти след това ще изядеш брахмана.» Спорейки кой да започне пръв, те се скарали и виковете им разбудили брахмана. Тогава крадецът му казал: «Брахмане! Този ракшас иска да те изяде.» А ракшасът казал: «Този крадец иска да открадне кравите ти.» Щом чул това, брахманът се надигнал и като се огледал внимателно, се спасил от ракшаса с размишление за бога-пазител. А след това, като вдигнал тоягата, опазил кравите си от крадеца.
Ето защо аз казвам: «Ако се карат враговете…» И още:
Нали и нравствения Шиби,
чист по душа, по образ — мил, дал на сокола от плътта си
и гълъба от смърт спасил.
Затова не е справедливо да се убива този, който търси защита.“
След като обмислил тези думи, царят на кукумявките попитал Пракаракарна: „Кажи, ти какво мислиш сега?“ Онзи отговорил: „Божествени! Не трябва да го убиваме — нали ако запазим живота му, след това ще може щастливо да прекарваме времето си с него във взаимна любов. Нали е казано:
Който слабостите свои сам разкрива —
смърт го чака, като двете змии — във мравуняка
и във стомаха.“
Аримардана попитал: „Как?“ Пракаракарна разказал:
ЕДИНАДЕСЕТИ РАЗКАЗ
"Живял в един град цар на име Девашакти. В стомаха на неговия син живеела една змия като в мравуняк и от това тялото на царския син всеки ден все повече слабеело. И като почувствувал отвращение от живота, този царски син отишел в друга страна. Щом се заселил в един град, той започнал да събира подаяния, а свободното си време прекарвал в голям храм. А в този град живеел цар на име Бали. Имал той две млади дъщери. Едната от тях всеки ден произнасяла пред нозете на бога: „Побеждавай, велики царю!“ — а другата: „Вкусвай това, което ти е съдено, велики царю!“ И като чул веднъж думите й, разгневеният цар казал: „Хей, съветници! Като наказание за глупавите думи, дайте тази моя дъщеря на някакъв чужденец и нека тя вкусва това, което й е съдено.“ И министрите се съгласили, като казали: „Така да бъде!“ — дали й малка свита и я омъжили за царския син, живеещ в храма.
А тя с радостно сърце приела този съпруг като бог и тръгнала с него към друга страна. И ето че в околностите на един далечен град, на брега на едно езеро, поръчала на царския син да пази дома им, а тя, заедно със спътниците си, отишла да купи каймачено и сусамово масло, сол, ориз и друга храна. Когато направила покупките и се върнала, видяла, че царският син спи, сложил глава върху мравуняк, а от устата му се подавала змийска качулка. През това време из мравуняка изпълзяла друга змия и също започнала да вдишва въздух. Щом змиите се видели, очите им почервенели от гняв и змията от мравуняка казала: „Хей, негоднице! Защо мъчиш този царски син, прекрасен от главата до петите?“ Но змията, която седяла в устата на царския син, отговорила: „А защо ти, негоднице, оскверни две чаши, пълни със злато?“ Така разобличавали те недостатъците си. И отново змията, седяща в мравуняка, казала: „Хей, негоднице, мигар никой не знае, че ако царският син изпие горчица, ти ще загинеш?“ Тогава змията, която била в стомаха на царския син, казала: „А мигар никой не знае, че ти можеш да загинеш от гореща вода?“ Царкинята, стоейки зад храста, чула този разговор и последвала думите им. Така тя излекувала съпруга си, добила голямо богатство и се върнала в родината си. Баща й, майка й и роднините й я приели с уважение и тя заживяла щастливо, намерила предназначените за нея блага.