Ето защо аз казвам: „Който слабостите свои…“ И като чул всичко, Аримардана с това привършил. А щом разбрал какво се е случило, Рактакша, скривайки усмивката си, казал отново: „Нещастие! Нещастие! Погубихте вие господаря с неразумните си думи. Нали е казано:
Където подлите почитат
и ненавиждат честността, там три неща намират място —
страхът, недостига, смъртта.
А също така:
И всичко да съзре глупакът —
пак си остава диване. Жена си с нейния любовник
коларят взел на рамене.“
Съветниците попитали: „Как?“ Рактакша разказал:
ДВАНАДЕСЕТИ РАЗКАЗ
„Живял на едно място майстор колар. Неговата развратна жена се ползувала с лошо име сред хората. И той си помислил: «Как да я изпитам? Нали е казано:
Щом огънят разпръсне мраз
или се разгори луната, злодеят щом не е злодей,
ще има вярност у жената.
А хората говорят, че тя ми изневерява.» Щом помислил така, той казал на жена си: «Мила! Утре ще отида в друго село и ще остана там няколко дни. Приготви ми подходяща храна за път.» След тези думи, възбудена и зарадвана, тя изоставила всичко и му приготвила чудесна храна, с много масло и захар. Нали добре е казано:
Тъмна нощ и мрачно време, глуха градска тишина. мъж изчезнал като бреме — радват блудната жена.
И на сутринта коларят се вдигнал и излязъл от къщи. Когато видяла, че той е заминал, жената започнала с усмивка да украсява тялото си и прекарала деня как да е. А вечерта отишла при любовника си и му казала: «Моят лош мъж отиде в друго село. Ела при мен, когато всички заспят.» А коларят, прекарал деня в гората,, вечерта се промъкнал в дома си през страничната врата и се скрил под кревата. През това време любовникът на жена му дошел при нея и легнал в леглото. Щом го видял, коларят, изпълнен с гняв, помислил: «Дали да се вдигна сега и да го убия, или с един удар да ги унищожа и двамата, когато заспят?
Не. по-добре отначало да погледам как ще се държи тя и да чуя какво ще му каже.» В същото време жена му внимателно затворила вратата и легнала в леглото.
И ето че, лягайки, тя закачила с крак главата на мъжа си. Тогава помислила: «Несъмнено негодният колар е решил да ме изпита. Какво пък, аз ще му покажа, че познавам женските привички.» Докато мислела така, на любовника й се приискало да я докосне. Но тя го спряла с ръце и казала: «О, великодушни, не докосвай моето тяло.» Онзи възразил: «Тогава защо ме повика?» Тя казала: «Ах! Днес сутринта отидох в храма на Чандика, за да видя божеството. И там изведнъж чух глас: „Какво да правя, дъще? Макар че си ми предана, все едно, по волята на съдбата след шест месеца ще останеш вдовица.“ Тогава аз казах:
„Блажена! Щом като знаеш за това нещастие, знаеш и как може да се предотврати. Няма ли някакъв начин да продължа живота на съпруга си така, че да живее сто години?“ Гласът отговори: „Има такъв начин и ти можеш да се възползуваш от него.“ Като чух това, аз казах: „Богиньо, кажи ми го и аз ще те послушам, дори това да ми коства живота.“ Тогава богинята каза: „Ако ти легнеш в леглото с чужд мъж и му се отдадеш, смъртната опасност, застрашаваща твоя съпруг, ще премине върху този мъж, а съпругът ти ще живее още сто години!“ Затова те извиках. А сега прави каквото искаш. Нали думите на божеството трябва непременно да се сбъднат.» И тогава любовникът й, сдържайки смеха си, постъпил както му се искало.
А глупавият колар, като чул думите й. излязъл изпод кревата толкова радостен, че кожата му настръхнала, и казал: «Добре, преданата ми! Добре, радваща своя род! Моето сърце беше обезпокоено от думите на глупави хора и за да те изпитам, аз се престорих, че ще отида в селото, а сам се скрих тук под леглото. Ела и ме прегърни!» Като казал това, той я прегърнал, сложил я на рамото си и се обърнал към любовника й: «О, великодушни! Моите заслуги те доведоха тук. Благодарение на твоята милост аз ще живея сто години. Качи се и ти на рамото ми!» И макар онзи да се противял, коларят насила го сложил върху рамото си и танцувайки, започнал да обхожда домовете на всичките си роднини.