Ето защо аз казвам: «И всичко да съзре глупакът…» Тъй или иначе, нашият род е изтръгнат из корен и унищожен.“
И ето че всички, като не обърнали внимание на тези думи, подхванали Стхирадживин и го повели към своята крепост. Тогава Стхирадживин казал: „Божествени! Защо ме взимаш със себе си, когато за нищо не съм способен и се намирам в такова състояние. По-добре да вляза в пламтящ огън. Направи ми това уважение.“ А Рактакша, като отгатнал скритите му замисли, попитал: „Защо искаш да се хвърлиш в огъня?“ Онзи отговорил: „Аз изтърпях това наказание от Мегхаварна заради вас. Затова искам да се възродя в лика на кукумявка, за да им отмъстя за враждата.“ Щом чул това, знаещият царските мъдрости Рактакша казал: „Скъпи! Ти си изкусен и коварен в лъжливите думи. Дори да преминеш към племето на кукумявките, все едно, високо ще тачиш своя гарвановски род. Известен е такъв разказ:
Не облака и планината,
дори не слънчевия свод — свой близък мишката избрала,
че трудно е да си без род.“
Онзи попитал: „Как?“ Рактакша разказал:
ТРИНАДЕСЕТИ РАЗКАЗ
"На брега на Ганг, чиито вълни пъстреели от бяла пяна, възникваща от плясъка на рибите, изплашени от шума на водата, която се удряла в неравните каменисти брегове, имало манастир. Отшелниците, които живеели в него, усърдно изпълнявали предписанията на йогите, четели молитви, предавали се на умъртвяване на плътта, самоизтезание, изучаване на ведите и пост. Те утолявали жаждата си само с отмерени глътки чиста вода, изтощавали тялото си, хранейки се с луковици, корени, плодове и шайвала, и се прикривали само около бедрата си с превръзка от лико. Живеел там старейшината на рода на име Яджнявалкия. Веднъж, когато се измил в Джахнави и започнал да си плакне устата, върху дланта му паднала мишка, която изтървал от клюна си един сокол. Като видял мишката, той я сложил на бананов лист, измил се отново, изплакнал устата си, извършил опрощаване и други обреди и със силата на своята святост превърнал мишката в девойка. След това я взел със себе си, влязъл в манастира и казал на бездетната си жена: „Вземи я, скъпа. Тя ти се падна като дъщеря и трябва грижливо да я отгледаш.“ Жената започнала с радост да се грижи за момичето. Когато то навършило дванадесет години, майката-осиновителка, виждайки, че дъщеря й е вече за омъжване, казала: „О, съпруже! Мигар не виждаш, че на нашата дъщеря й е време да се задоми?“ Онзи отговорил: „Права си, мила. Нали е казано:
Две божества владеят рано
девойката. И тя е с тях безгрижна, трепетна. И брака
посреща радостно без грях.
И Сома чистота й дава, гандхарви — разум във речта. а Агни с жар я възвишава и затова е чиста тя.
Затова ще я дам на равен на нея! Нали е казано:
Само равните по знатност,
по богатство в тоя свят да дружат и да се женят.
Не и беден за богат.
И така, в края на краищата:
Възраст, нрав, приятел, пай. ум и род, изящество умело — тези седем качества узнай и отдавай дъщеря си смело.
Затова, ако тя няма нищо против, аз ще повикам блаженото слънце и ще я дам на него.“ Жената на старейшината казала: „Какъв грях има тук? Така и направи.“ Тогава отшелникът повикал Савитар. И той, като се явил незабавно, казал: „Блажени! Защо ме повика?“ Отшелникът отговорил: „Ето моята дъщеря. Вземи я за жена.“ И като казал това, той се обърнал към своята дъщеря: „Дете мое! Харесва ли ти това божество, озаряващо три свята?“ Дъщерята отговорила: „Татко, по природа той е много горещ. Не го искам. Повикай някой друг, който би бил по-добър от него.“ Като чул думите й, отшелникът казал на светилото: „Божествени! Има ли някой по-силен от теб?“ Светилото казало: „По-силен от мен е облакът. Когато ме закрие, аз изчезвам от погледа.“ Тогава отшелникът повикал облака и казал на девойката: „Дъще! Ще те дам на него.“ Тя възразила: „По природа той е черен и студен. Дай ме не на него, а на друг, по-добър.“ Тогава отшелникът попитал облака:
„О, облако! Има ли някой по-силен от теб?“ Облакът отговорил: „По-силен от мен е вятърът.“ Тогава, като повикал вятъра, отшелникът казал: „Дъще! Ще те дам на него.“ Тя отговорила: „Татко, той е много непостоянен. Доведи някой друг по-силен.“ Бащата казал: „О, ветре! Има ли някой по-силен от теб?“ Вятърът отговорил: „По-силна от мен е скалата.“ Тогава отшелникът повикал скалата и казал на девойката: „Дъще! Ще те дам на нея.“ Тя казала: „Татко! По природа камъкът е твърд и неподвижен. Дай ме на друг.“ Отшелникът попитал скалата: „О, царю на планините! Има ли някой по-силен от теб?“ Скалата отговорила: „По-силни от мен са мишките.“ Тогава отшелникът повикал мишлето, показал го на дъщеря си и казал: „Дъще, харесва ли ти това мишле?“ А тя, като го видяла, помислила: „Той е мой сродник“ — и казала с настръхнала кожа: „Татко! Превърни ме на мишка и ме дай на него, за да изпълнявам задълженията си на стопанка, установени за моя род.“ И със силата на своята святост той я превърнал в мишка и я дал на мишлето.