Ето защо аз казвам: „Не облакът и планината…“ И като не обърнали внимание на думите на Рактакша, те, за гибел на собствения си род, въвели Стхирадживин в своята крепост. И щом го въвели, Стхирадживин, смеейки се, помислил:
„Един от всички само тук
владее както се полага умението да даде съвет:
«Убийте го веднага.»
Затова, ако бяха го послушали, нямаше да ги постигне ни най-малко нещастие.“ И като стигнали до входа на крепостта, Аримардана казал: „Хей, хей! Предоставете на нашия доброжелател Стхирадживин онова място, което той поиска.“ Щом чул това, Стхирадживин помислил: „Аз трябва да намеря средство да ги погубя, но ако съм вътре, няма да постигна това, защото те ще изучат моите навици и ще бъдат внимателни. Ако се заселя край входа на крепостта, ще изпълня замисленото.“ С такова решение той казал на царя на кукумявките: „Божествени! Хубави са
думите на господаря. Но аз съм запознат с разумното поведение и ти желая доброто. Дори онзи, който е предан и чист, все едно — не трябва да живее в крепостта. Затова, като остана тук край вратата, аз ден след ден ще ти служа, почиствайки с тялото си праха от твоите нозе, подобни на лотос.“ И когато се съгласили с него, слугите на повелителя на кукумявките започнали по заповед на своя цар всеки ден след собствената трапеза да носят на Стхирадживин превъзходна месна храна. Така след няколко дни той станал силен като паун. И като видял охранения Стхирадживин, изуменият Рактакша казал на всички министри и на царя: „Уви! Глупави са, както ми се струва, всичките ти министри, а и самият ти. Нали е казано:
Изпървом глупава бях аз,
след туй ловецът със капана а после царят и докрай
май всички глупостта ни хвана.“
Попитали го: „Как?“ Рактакша разказал:
ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ РАЗКАЗ
"В околностите на една планина растяло голямо дърво. Живеела там една птица, изпражненията на която се превръщали в злато. Веднъж там дошел един ловец. Птицата се изпуснала пред него и изпражнението, преди да падне, се превърнало в злато. Като видял това, учуденият ловец помислил: „Да! От детинство се занимавам с лов на птици и за осемдесет години нито веднъж не съм видял злато в птиче изпражнение!“ Той завързал мрежата към това дърво. А глупавата птица, не подозирайки нищо, кацнала на дървото както винаги и в същия момент попаднала в мрежата. Тогава ловецът я освободил от мрежата, сложил я в клетка и я занесъл в дома си. Той помислил:
„Какво да правя с тази птица, носеща опасност? Трябва само някой да разбере за нея, да разкаже на царя и животът ми ще се изложи на опасност. Затова аз сам ще разкажа всичко на царя.“ Така и направил. А царят, чиито очи при вида на тази птица заприличали на цъфнал лотос, се зарадвал много и казал: „Хей! Стража! Хубаво пазете тази птица. Давайте й храна, вода и всичко, каквото пожелае.“ Но тогава неговият съветник казал: „За какво ни е тази птица — та ние я взехме, като повярвахме на няколкото думи на ловеца, който не заслужава доверие. Мигар някога е имало злато в птиче изпражнение? Освободете птицата от клетката.“ И като послушал министъра, царят освободил птицата, а тя кацнала на вратата и изпуснала златно изпражнение. А след това, като прочела стиха: „Изпървом глупава бях аз…“, птицата отлетяла накъдето поискала.
Ето защо аз казвам: „Изпървом глупава бях аз…“ Но даже и тогава, гонени от враждебната съдба, те отново не обърнали внимание на полезните думи на Рактакша и продължили да дават на Стхирадживин много месо и друга разнообразна храна.
Тогава Рактакша тайно събрал привържениците си и казал: „Уви! Наближава краят на благополучието на нашия господар и гибелта на неговата крепост е близка, въпреки че го поучавах и изпълних дълга си на наследствен съветник. Хайде да се отправим сега към друга планинска крепост. Нали е казано:
За бъдещето който мисли, е спокоен и тъжен, който за света е глух, Живях в леса, но пещерата че говори, за първи път във старостта дочух.“
Те попитали: „Как?“ Рактакша разказал:
ПЕТНАДЕСЕТИ РАЗКАЗ
„Живял в околностите на една гора лъвът Кхаранакхара. Веднъж, както бродел из гората с изтъняла от глад шия, той не намерил никаква плячка. И като стигнал привечер до голяма планинска пещера, влязъл в нея и помислил: «През нощта някой непременно ще дойде. Затова ще се скрия и ще стоя тук.» И ето че стопанинът на пещерата, чакалът Дадхимукха, започнал да вие пред входа: «Хей, скривалище! Хей, скривалище.» Казал това, помълчал малко и отново произнесъл: «Е, мигар забрави, че ние с теб сключихме договор? Когато се връщам, аз трябва да ти се обадя пред входа, а ти трябва да ми отговориш. Щом като сега не ми отговаряш, ще отида в друго скривалище, което ще разговаря с мен.» И щом чул чакала, лъвът помислил: «Навярно тази дупка го приветствува винаги когато се завръща. Днес тя мълчи, защото се страхува от мен. Нали е казано за това: