Усетилият страх, започва
силно да трепери без глас — не може друго
място да намери.
Затова аз сам ще го поздравя. Нека той, като се отзове на поздрава ми, влезе тук и ми послужи за храна.» Като решил така, лъвът приветствувал чакала. И лъвският рев така проехтял в околностите, че изплашил дори тези обитатели на гората, които живеели далече от пещерата. А побягналият чакал повторил стиха: «За бъдещето който мисли, е спокоен…»
Помислете за това и вървете с мен.“ И Рактакша, заедно със своите привърженици, се отправил към друга отдалечена местност.
Когато Рактакша си отишел, Стхирадживин се зарадвал много и помислил: „Да! Щастие е, че Рактакша си отиде. Той е предвидлив, а останалите кукумявки са неразумни. Сега лесно ще мога да ги унищожа. Нали е казано:
«Да, ето враг — съветник!» — казват
разумните за някой мъж. оставил работата нужна,
с лъжата тръгнал изведнъж.“
След тези мисли той започнал всеки ден да носи от гората в гнездото си по една съчка, за да изгори кукумявките в пещерата. А глупавите кукумявки не знаели, че той носи тези съчки, за да ги изгори. И хубаво е казано:
С врага си който се сдружи,
а враг другаря си направи, ще се лиши от стар другар,
а новият — ще го остави.
И ето че когато пред входа на крепостта била събрана цяла купчина клони, веднъж при изгрев слънце, щом като кукумявките престанали да виждат, Стхирадживин бързо отлетял при Мегхаварна и казал:
„Господарю! Аз подготвих всичко за пожара в пещерата на врага. Тръгни заедно със спътниците си и нека всеки от вас вземе от гората къс дърво, да го запали и хвърли в моето гнездо пред входа на пещерата. Тогава всички врагове ще загинат от огъня като в ада на Кумбхипака.“ Зарадваният Мегхаварна казал: „Татко! Разкажи, какво се случи с теб? Та нали отдавна не съм те виждал.“ Онзи отвърнал: „Дете мое! Сега не е време за разговори. Дано някой вражески шпионин не е разказал, че съм дошел тук. Тогава, узнавайки за това, слепите ще отидат на друго място. Затова бързай, бързай! Нали е казано:
Щом станем бавни във делата,
които искат жар, не дим, то боговете разгневени
ще ни попречат да творим.
Когато убиеш врага, аз ще се върна в къщи и спокойно ще разкажа за всичко.“
Мегхаварна и спътниците му взели в клюновете си по една горяща клечка и като стигнали до входа на пещерата, подпалили гнездото на Стхирадживин. И тогава всички кукумявки, спомняйки си думите на Рактакша, загинали като в ада на Кумбхипака. А Мегхаварна, като изкоренил врага, отново се върнал в своята крепост на баняновото дърво.
И тогава, като седнал на трона в средата на двореца, той с радостно сърце попитал Стхирадживин:
„Татко! Как прекара времето между враговете? Нали:
По-хубаво да влезеш в огън,
но добродетелен, без вик, отколкото със нечестивец
да преживееш даже миг.
Аз мисля, че да живееш заедно с врагове, е все едно да изпълняваш обета на «острите мечове».“ Онзи отговорил: „Това е вярно. Все пак аз никъде не съм виждал такова сборище от глупци. Сред тях нямаше нито един умен освен Рактакша, мъдър и непревъзхождан от никого в много науки. Само той разбра какви са намеренията ми. Що се отнася до останалите министри, всички са големи глупци. Те са министри само на думи и нямат верни познания. На тях не са им известни дори такива правила:
Не се привързвай към слугата на твоя неприятел стар:
той крие мисъл непозната и злобата на своя цар.
И докато със глътки бавни се храни, гледа с майсторлък, прикрити врагове и явни край теб затягат злобен кръг.
Нали добре е казано:
Кому погрешка зла не носи
съветникът глупак? Кого богатството с въпроси
безброй не трови пак? Кого успехът не въздига
и спуска в дън смъртта? Кого и гибелта не стига
в разгара на страстта?
Лентяят славата не люби,
неверникът — предаността, сакатият рода си губи
и лакомият — скромността, а сребролюбецът — доброто,
развратницата своя ум, съветникът глупак на царя
погубва силата без шум.