Ето защо, царю, общувайки с враговете, сякаш изпълних обета на «острите мечове». Това, което ти каза, аз го изпитах върху себе си. Нали е казано:
За мъдрия щом туй е нужно,,
врага си носи той на гръб. Така змията много жаби
излапала без страх и скръб.“
Мегхаварна попитал: „Как?“ Стхирадживин разказал:
ШЕСТНАДЕСЕТИ РАЗКАЗ
"Живяла в една местност стара черна змия на име Мандавиша. Тя започнала да мисли как без много труд да изкарва прехраната си. И ето че допълзяла до едно езеро, където живеели много жаби, и се престорила, че не знае какво да прави. Тогава една жаба се приближила до брега и я попитала: „Старице! Защо днес не търсиш храна както преди?“ Змията отговорила: „Скъпа! Как мога, гонена от съдбата, да мисля сега за храна? Тази вечер, като търсех нещо за вечеря, видях жаба и се спуснах да я догоня. Щом ме видя, от страх за живота си тя се скри сред брахмани, потънали в четене на веди, и аз не можах да я намеря. Синът на един от тези брахмани седеше на брега на езерото. А аз по погрешка взех големия му палец за жаба и го ухапах. Момчето веднага отиде в небитието и опечаленият му баща ме прокле: «Злодейка! Ти ухапа моя невинен син — носи жаби и живей от това, което ти дадат от милост.» И ето, аз допълзях тук за да ви нося.“
Тогава жабата предала думите й на всички други жаби и те с радостни сърца отишли при своя цар Джалапада и му съобщили за това. Онзи помислил:
„Колко необикновено!“ И окръжен от министрите си, бързо излязъл от езерото и се покачил върху качулката на Мандавиша. Всички останали жаби, и стари, и млади, се покатерили върху гърба на змията. Но за какво са много думи? Тези, за които не останало място, скачали след нея. А Мандавиша, в стремежа си да се насити, им показала всевъзможни начини на пълзене. Но на другия ден, за да излъже жабите, Мандавиша започнала да пълзи бавно-бавно. Като видял това, Джалапада попитал: „Скъпа Мандавиша! Защо днес не ни носиш така бързо, както по-рано?“ Мандавиша казала: „Божествени! Аз съм гладна и затова днес нямам сили да ви нося.“ Тогава онзи казал:
„Скъпа! Нахрани се с малки жаби.“ Щом чула това и треперейки от радост, Мандавиша бързо отговорила;
„На това ме обрече и брахманът със своите проклятия. Затова се радвам на твоята заповед.“ И ето че тя безнаказано започнала да се храни с жабчета и след няколко дни силите й се възвърнали. Тогава, смеейки се, си казала:
„Безброй и най-различни жаби
попаднаха под мойта власт. О, колко време с тази гозба
ще поживея още аз?“
А Джалапада, чийто разсъдък бил измамен от лъжливите думи на Мандавиша, нищо не забелязвал. През това време към тези места допълзяла друга голяма черна змия. И като видяла как Мандавиша носи жабите, се учудила и казала: „Приятелко! Тези, които ни служат за храна, се намират върху твоя гръб. Виж ти чудеса!“ Мандавиша казала:
„Известно е, че не съм длъжна
да нося тази блатна сган, но чакам своя час да дойде,
тъй както хитрият брахман.“
Онази попитала: „Как?“ Мандавиша разказала:
СЕДЕМНАДЕСЕТИ РАЗКАЗ
"Живял в едно селище брахманът Яджнядата. Неговата развратна жена била привързана към друг с цялото си сърце. Постоянно приготвяла за любовника си банички със захар и масло и зад гърба на съпруга си му ги носела. Но веднъж мъжът й забелязал това и попитал: „Скъпа! Какви ястия приготвяш и на кого ги носиш постоянно? Кажи ми истината!“ А тя, без да се смути, отговорила на съпруга си с лъжливи думи: „Тук наблизо има храм на блажената Деви. Аз постя, а на нея й поднасям в жертва изящни и превъзходни ястия.“ И като взела приготвената храна, пред очите на мъжа си се отправила към храма на Деви, мислейки: „Благодарение на това, което разказах за Деви, мъжът ми ще реши: «Моята брахманка винаги носи на блажената отбрана храна.» И като дошла до храма на Деви, тя се спуснала към реката, за да се измие. През това време, докато се миела, мъжът й дошел по друг път и незабелязан от никого, се скрил зад статуята на Деви. А брахманката, като се измила, се приближила до храма, извършила утъпкване, превъзнасяне, жертвоприношение и други обреди и като се поклонила пред Деви, казала: «Блажена, какво да направя, та мъжът мида ослепее?» Щом чул това, брахманът, който стоял зад гърба на Деви, изменяйки гласа си, казал: «Ако ти постоянно го храниш с тлъсти банички и други ястия, той скоро ще ослепее.» Тогава развратницата, измамена от лъжливите думи на мъжа си, започнала да го гощава. И веднъж брахманът казал: «Скъпа! Лошо виждам.» Щом чула това, тя помислила: «Ето я милостта на Деви!» А милият й любовник помислил: «Какво може да ми направи този сляп брахман?» И започнал да идва при нея без страх. Един ден брахманът, като видял, че влиза любовникът на жена му и че се приближава към нея, хванал го за косата и го тъпкал и бил с тояга дотогава, докато онзи отишел в небитието. А на порочната си жена отрязал носа и я изгонил от дома си.