[Край на шестнадесети разказ]
Ето защо аз казвам: «Известно е, че не съм длъжна…» И след това, смеейки се, Мандавиша казала отново: «Тези жаби, големи и малки, ми служат за храна.» Щом чул тези думи, Джалапада, много обезпокоен, помислил: «Какво каза тя?» И попитал змията: «Скъпа! Що за враждебни думи изрече ти?» А онази, за да скрие намеренията си, отговорила: «Нищо.» И така, Джалапада, измамен от лъжливите думи на Мандавиша, не отгатнал злите й намерения. Но за какво са много думи? Толкова жаби унищожила тази змия, че нямало дори кой да продължи рода им.
Ето защо аз казвам: «За мъдрия щом туй е нужно…» Та така, царю! Както Мандавиша надхитрила и погубила жабите, така и аз погубих всички врагове. Нали хубаво е казано:
Пожарът, пламнал във леса,
и плитък корен не изгаря, а пълноводната река
дървото с корена събаря.“
Мегхаварна казал: „Това е така. Казано е още:
Достойнството на мъдреците,
върхът на техните дела е в туй, че не захвърлят нищо
дори през скръб и теглила.“
Онзи казал: „Това е така, божествени! Щастливец ти, че довеждаш докрай всичко започнато. Та нали не само безстрашието довежда до целта — за победата са нужни и знания. Казано е:
Оръжието не докрай врага сразява, умът до пълната победа стига чак. Стрелата само тяло побеждава, а знанието — род и мощ, и враг.
Затова тези, които са надарени със знания и смелост, без мъка постигат целите си. Нали е известно:
Щом пред мъжа стои сполука някъде напред-започва труд прилежен и ясните му мисли са винаги във ред.
и разумът му е безбрежен. Внимателен е всеки миг, когато слуша той
съвети и се учи, и радостен и горд — от своите дела безброй, —
награда ще получи.
Ето защо само онзи господар, който постъпва разумно, е щедър и безстрашен.“ Мегхаварна казал:
„Несъмнено, науката за разумното поведение бързо донася плодове. Нали ръководен от нея, ти се промъкна при Дримардана и го погуби заедно с поданиците му!“ Стихардживин отговорил:
„И нека в нашите дела да има твърдина, но отначало да сме с мекост нежна. Тъй царят на дърветата политнал настрана, отсечен, след молитвата прилежна.
И колкото и нищожно да е делото, разумният не трябва да бъде лекомислен. Нали:
«Защо са ми усилия? Туй никак не е трудно. Внимателен да съм?…» — така без ум и срам нерядко някой разсъждава мудно и приближава до бедите глух и ням.
Затова, като победихме врага, ние, господарю, днес можем да заспим както преди. И вярно е казано:
В дома си, невидял змията,
спокойно можеш да заспиш, но ако само си я зърнал,
до сутринта ще се въртиш.
А също така:
И щом човекът, пълен с вяра,
със твърдост и кураж, докрай делата свои не докара,
със ум, поне веднъж, и не достигне сам до всяка жажда,
и почит не изпита той, — как може да се радва, че се ражда
в сърцето му покой?
И така, аз завърших започнатото дело и сърцето ми е изпълнено с радост. Закриляй поданиците си. Владей трона и неговата сянка и дълго се радвай на царството, свободно от врагове, непоколебимо преминаващо от поколение към поколение, към синове и внуци, И помни:
Щом царят е добър, а не развратен, щом винаги общува с мъдреци, безброй години орелът златен над неговото име ще блести.
И дано душата ти не се опияни от славата при мисълта: «Аз получих царство!» Та нали царското могъщество е непостоянно! Като тръстика с труд се изправя и пада за един миг, а тогава не можеш да го удържиш и със стотици усилия. Колкото и добре да го пазиш, накрая ще те излъже. Царското могъщество е променливо като мислите на маймунското племе;
държи се несигурно като вода върху лист на лотос;
мени се като посоката на вятъра; краткотрайно е като съюза с неблагородни; с него трудно можеш да се справиш, като с отровна змия, красиво е само за миг, като очертанията на вечерните облаци, по природа е недълготрайно като мехури върху вода; неблагодарно е като всичко, направено от плът; и изчезва мигновено, като куп богатство, явило се насън. И така:
Когато царят седне върху трона, за злото да се поразмисли той:
помазан със водата благовонна, помазан е и с мъките безброй!
И щом си постигнал царско щастие, подвижно като ушите на опиянен слон, вкусвай от него, верен единствено на мъдростта.“
И тук завършва третата книга, наречена „За гарваните и кукумявките“, разказваща за мира, сраженията и други начини за управляване на държавните работи. Първият й стих гласи: