На вчерашния враг не вярвай много, макар сега да ти е станал брат. Виж гарваните как донесли огън и кукумявките подпалили със яд.
Тук започва четвъртата книга, наречена:
ЗАГУБА НА ПРИДОБИТОТО
Ето първия и стих:
Доброто който от ръцете си изпусне поласкан, като делфина от маймуната ще бъде изигран.
Царските синове попитали: „Как?“ Вишнушарман разказал:
Растяло край морето голямо дърво джамбу, отрупано винаги с плодове. На него живеела маймуната Рактамукха. И веднъж делфинът Викараламукха се измъкнал от водата и легнал под това дърво на края на брега, покрит със ситен пясък. Тогава Рактамукха казала: „Ти си мой гост и аз ще те нагостя с плодовете на джамбуто, сладки като нектар. Опитай ги. Нали е казано:
Който своя морен гост приюти с душа открита и не го смути с въпрос — висша радост ще изпита.
И освен това:
Гостът щом усети скръб, върнат, със очи смутени,
боговете разгневени в миг ще ти обърнат гръб.“
Като казала това, тя му дала от плодовете. А онзи, щом ги изял и се насладил достатъчно от приятния разговор с маймуната, се отправил към дома си. И така маймуната и делфинът заживели щастливо, прекарвайки времето под сянката на дървото в постоянни почтени беседи за различни неща. А плодовете от дървото, които оставали неизядени, делфинът занасял в къщи и ги давал на жена си. И ето че веднъж жена му го попитала: „Откъде намираш тези плодове, подобни на нектар?“ Делфинът отговорил: „Скъпа! Аз имам една добра приятелка — маймуната Рактамукха. Тя ми дава тези плодове като на приятел.“ Тогава жена му казала: „Който се храни постоянно с такива нектарни плодове, навярно и сърцето му трябва да бъде като нектар. Затова, ако ти е скъпа съпругата, донеси ми сърцето на маймуната — ще го изям и като се отърва от старостта и от другите беди, ще се наслаждавам с теб.“ Той казал: „Скъпа! Първо, тази маймуна е наша сестра. Второ, тя ни дава плодове. Затова не трябва да я убиваме. Откажи се от това неизпълнимо желание.“
Жената казала: „Ти никога досега не си ми противоречил. Навярно тази маймуна… И от любов към нея прекарвате заедно по цял ден и сега не искаш да изпълниш желанието ми. Може би затова, когато се съединяваш с мен през нощта, винаги изпускаш въздишки, горещи като пламтящ огън, и ми изглеждаш посърнал, когато ме притискаш в обятията си и ме целуваш. Несъмнено сърцето ти е завладяно от друга жена.“ Тогава много обезпокоен, делфинът казал на жена си:
„Пред твоите нозе се сведох,
сърце на роб у мен трепти, като живота си те любя.
Защо си недоволна ти?“
А тя, като чула тези думи, му отговорила, заливайки се със сълзи:
„От друга ти си съблазнен изкусно и твоето сърце единствено тя взе. В гърдите ти за мен е вече пусто. Защо лежиш, лъжецо, в моите нозе?
Освен това, ако ти не обичаш тази маймуна, защо не искаш да я убиеш, въпреки че така те моля за това? Ако тя е мъж, що за дружба имаш с него? Но за какво са много думи? Ако аз не изям сърцето на маймуната, ще престана да приемам храна и ще загина по твоя вина.“
А той, като чул думите й, обхванат от неспокойни мисли, казал: „Уви! Нали добре е казано:
Цимент, глупак, жена и рак, пияница, индиго, риба — прилепнат ли се — няма как да се спасиш от тях навеки.
Какво да правя? Как да извърша това убийство?“ Размишлявайки така, той отишел при маймуната. А тя, като видяла, че делфинът идва късно и е много обезпокоен, казала разтревожена: „О, приятелю! Защо закъсня така много днес? Защо не си радостен и не кажеш някои хубави мисли?“ Онзи отговорил:
„Приятелко, днес жената на твоя брат ми каза със строг глас: «О, неблагодарни! Не показвай пред мен лицето си. Всеки ден прекарваш с приятелката си, а сам не й даваш дори да погледне вратата на твоя дом. Затова за теб няма избавление. Нали е казано:
Лъжец, пияница, убиец,
клетвопрестъпник и евнух греха си може да изкупи,
а непризнателният — не.
Ето защо в знак на благодарност доведи я в къщи.
Иначе ще се срещнем с теб на онзи свят.» Като я изслушах, дойдох при теб. Затова мина толкова време, докато се карахме с нея заради теб. Ела в моя дом! Жената на твоя брат е приготвила почетно място за госта, облякла е подходяща за този случай дреха, скъпоценности, рубини и други украшения, накичила е вратата с почетни венци и те чака с нетърпение.“ Маймуната казала: „О, приятелю. Хубаво е казала съпругата на моя брат. Нали:
Шест признака за дружба има:
да вземаш, след това да даваш, да се разкриваш и да питаш,
да вкусваш и да угощаваш.
Но аз съм горски жител, а твоят дом е във водата. Как мога да отида там? Затова доведи тук съпругата на моя брат, а аз ще й се поклоня и ще изслушам нейните любезни думи.“ Делфинът отговорил: „Приятелко! Нашият дом е на края на морето край прекрасния бряг. Ти можеш лесно да се качиш на гърба ми и да тръгнеш без страх.“ А маймуната, като чула това, казала с радост: „Скъпи! Щом като е така, побързай. Защо да се бавим? Ето, аз съм вече върху твоя гръб.“