Все пак;
Ти говори, но там, където ще има полза някой ден. Тъй влез на силния в сърцето, като шевица в снежен лен.
Щом не познаваш враговете, трудът ти е без плодове,
като луна, която свети над заснежени върхове.“
Каратака казал: „Щом като е такова желанието ти, върви в нозете на царя. Щастлив път! Нека се изпълнят твоите намерения!
Бъди внимателен сред царските палати. Ако богат си ти — и ние сме богати.“
И като се поклонил, отправил се към Пингалака. Последният видял, че идва Даманака и казал на стражата: „Махнете тръстиковото стебло. Това е Даманака. Той е син на стар наш министър и може свободно да влиза тук. Нека влезе…“ И Даманака влязъл, поклонил се скромно на Пингалака и седнал на предложеното му място. А онзи прострял над него дясната си лапа, украсена с нокти, подобни на гръмотевични стрели, и като му засвидетелствувал своето уважение, попитал: „Здрав ли си? Отдавна не съм те виждал.“ Даманака отговорил: „Ако и да нямат нужда от мен нозете на божествения, все пак съм длъжен да говоря, когато дойде време за това. Няма нещо, което да не може да бъде от полза за царя! Нали е казано:
На царя даже сламката е драга —
ухо да си почеше, зъб да си почисти му помага.
Но този, който мъдро словото владее,
да му помогне, повече умее.
,И освен това аз по наследство служа в нозете на божествения и дори в нещастията вървя след него. Няма за мен друг път. Нали е казано:
Тежи на свойто място всичко:
и облеклото, и слугата.
Не се обува туй, което
се носи само на главата.
И нека да е силен царят,
да няма златото му брой, но щом заслугите не вижда,
слуги не ще намери той.
Слугата на слуга е равен, но сам ли се опропасти, ще бъде краят му безславен и с царя си ще се прости.
И още:
Ако на пръстен от олово поставят скъпия сапфир, той няма да блести отново за срам на своя ювелир.
А щом господарят казва, че отдавна не ме е виждал — нека изслуша причината:
Щом господарят не умее
слугите си да преценява, тогаз и в първите от тях
усърдността се изпарява.
Ако сред камъни рубинът
стои от прах обезличен, от мисъл, че е драгоценен,
не би бил никой озарен.
При това качествата на слугите зависят от достойнствата на господаря. Нали е казано:
Наука, кон, жена, сребро, мъж, слово или лютня стара
донасят зло или добро в зависимост от господаря.
И ако ме презират затова, че съм чакал, е несправедливо. Нали е казано:
От буби — свила, от скалата — злато
и вълна от свещена крава;
вони на гюбре и дъхти на блато,
но лотос върху тях изгрява. От съчки — огън, Маргарит от змея.
в морето спи среднощната луна. В достойнството е цялата идея,
не в произхода — скъпата цена.
А също така:
Макар и в къщи да са се родили, вреда ни носят мишките и страх. Към котките оставаме ний мили, защото полза имаме от тях.
И освен това:
Достигнал недостигнат ум, в парите нямай вяра. Какво е празният им шум тревичка пред чинара.
А слона мускусен и свеж, потънал в странна кротост, не можеш метър да възпреш със щранги от сух лотос.“
Пингалака казал: „Не говори така. Нали си син на наш министър.“ Даманака отговорил: „Божествени! Трябва нещичко да кажа.“ Царят промълвил: „Разкажи, скъпи, какво лежи на сърцето ти.“ И Даманака попитал: „Защо, като тръгна за вода, господарят се спря тук?“ Но Пингалака, скривайки тревогата си, отговорил: „Даманака, тук няма нищо особено.“ Онзи казал: „Божествени! Щом като това не трябва да се разказва, нека бъде така.
Споделяйте със своята жена, с приятелите си, със синовете, но колкото и верни да са те, от тайните за себе си пазете.“
Тук Пингалака помислил: „Както изглежда, той може да бъде полезен. Затова ще му открия своето намерение. Нали е казано:
Щом искаш пак да си щастлив, на четирима разкажи скръбта си:
на царя, на слугата работлив, на своя скъп приятел, на жена си.“
„О, Даманака! Чуваш ли отдалеч гръмогласен рев?“ Онзи отговорил: „Чувам, господарю. Но какво особено има в него?“ И Пингалака казал: „Скъпи, искам да напусна тази гора.“-„Защо?“-попитал Даманака. Пингалака обяснил: „В нашата гора сее промъкнало някакво необикновено същество и то реве толкова силно. Какъвто е ревът, такава е и породата му, а каквато е породата, такава е и силата му.“ Но Даманака възразил: „Мигар господарят се е поддал на страха само защото е чул рев? Нали е казано:
Небрежността довежда смърт,
руши се бентът от водата, страхливият от дума мре,
а любовта от клеветата.
Не бива господарят без причина да напуска гората, предоставена му в наследство от прадедите. При това тук се чуват всякакви звуци, но това са само звуци, а не причина за страх. Гърмят гръмотевици, звучат флейти, лютни, панави, мриданги, раковини, цимбали, скърцат каруци, дрънкат мандала, всякакви съоръжения и други звуци, от които не трябва да се боите. Нали е казано: