И когато те се отправили на път, маймуната, като видяла, че делфинът плува в бездънното море, казала с уплашено сърце: „Братко! Плувай по-бавно. Морските вълни мокрят тялото ми.“
Щом чул думите на маймуната, делфинът помислил: „Ако тя престане да се държи за гърба ми, няма да преплува и педя в дълбокото море. И така, щом като е в моята власт, ще й разкрия намерението си — нека си спомни за бога-пазител.“ И той казал: „Приятелко! Като породих в теб доверие, аз те понесох насам, за да те убия по заповед на жена ми. Спомни си за бога-пазител.“ Маймуната казала: „Братко! С какво съм се провинила пред нея или пред теб, та сте намислили да ме погубвате?“ Делфинът отговорил:
„О, тя жадува да изяде твоето сърце, станало толкова сладко от плодовете, пълни с нектарен сок. Затова постъпих така.“ Тогава маймуната, като запазила присъствие на духа, казала: „Скъпи! Щом като е така, защо ти още на брега не ме помоли да взема със себе си толкова сладкото сърце — нали то лежи в корубата на дървото джамбу. Напразно ме доведе дотук, щом като не е с мен сладкото сърце, а вместо него е пустота!“ След тези думи делфинът казал с радост: „Приятелко! Ако е така, дай ми това сърце, та моята глупава жена да го изяде и да престане да пости. Аз ще те отведа до дървото джамбу.“ ,
Щом казал така, той се обърнал и доплувал до дървото. А маймуната, шепнейки стотици молитви на различни божества, стигнала някак до морския бряг, с големи големи скокове се покатерила на дървото и помислила: „Да! Спасен е животът ми. Днес все едно, че съм се родила за втори път.“ Тогава делфинът казал: „О, приятелко! Дай ми сърцето си, та жената на твоя брат да го изяде и да престане да пости.“ Смеейки се и ругаейки го, маймуната казала: „Тфу, глупак! Предател! Мигар някой има второ сърце? Отивай в жилището си и не идвай повече под дървото джамбу. Нали е казано:
С подлец дружиш ли — ще загинеш
и няма повече живот, тъй както мулето умряло
от тежестта на своя плод.“
Когато чул това, делфинът засрамено помислил „Уви! Защо, аз, глупакът, й открих намеренията си? Но ако тя отново се вслуша в думите ми, ще успея още веднъж да спечеля доверието й.“ Като помислил така, той казал: „Приятелко! На нея не й трябва никакво сърце. Аз казах това на шега, за да разбера какви мисли лежат в сърцето ти. Ела като гост в нашия дом. Съпругата на твоя брат те чака с нетърпение.“ Маймуната отговорила: „О, негодник! Махай се сега оттук. Никъде няма да отида. Нали:
Какви ли грехове не прави гладния? Безжалостни сме всички във бедата. Кажи на Приядаршана, че в кладенеца не ще се върне вече Гангадата.“
Делфинът попитал: „Как?“ Тя разказала:
ПЪРВИ РАЗКАЗ
"Живял в един кладенец царят на жабите Гангадата. Веднъж, когато родствениците му започнали да го притесняват, той се измъкнал от кладенеца с кофата, закачена на вретеното. Тогава помислил: „Как да отмъстя на тези роднини?“ И както си мислел така, той видял злата змия Приядаршана, която се вмъкнала в дупката. Гангадата отново помислил: ."Ако заведа тази зла змия там, в кладенеца, ще погубя всички роднини. Нали е казано:
Със помощта на врагове громете враговете. Така уболия ви трън с друг трън вадете."
Щом размислил така, той се приближил до входа на дупката и викнал: „Ела тук, Приядаршана, ела!“ Змията го чула и Си казала: „Този, който ме вика, не е от моя род. Този глас не е змийски. А в света на смъртните аз не общувам с никой друг. Затова ще остана тук и ще разбера какъв е той. Нали е казано:
Не се сдружавай с този, който
за теб съвсем е непознат по род и сила. Тъй е казал
Брихаспати на тоя свят.
Какво ще стане, ако е някакъв магьосник или познавач на вълшебни корени, който иска да ме извика и да ме окове? А може би някакъв човек вика някого за съюзник против враговете си?“ И тя попитала:
„Кой си ти?“ Царят отговорил: „Аз съм господарят на жабите Гангадата и дойдох при теб, за да се сдружим.“ Като чула това, змията казала: „О! Това не може да бъде — тревата да се сдружи с огъня. Нали е казано:
Ако е съдено да паднеш
убит от своя смъртен враг — дори от неговата сянка
в съня си ще трепереш пак!“
Гангадата възкликнал: „Да! Това е вярно. По природа ти си наш враг. Но аз дойдох при теб, защото ме притесняват. Нали е казано: