Когато всичко в теб загива
и си отива твоят ден, от своя враг да чакаш може
спасението изумен.“
Змията попитала: „Кой те притеснява?“ Гангадата отговорил: „Роднините!“ Змията попитала:
„Къде е твоето жилище, в езеро, кладенец, вир, басейн?“ Той отговорил: „Моето жилище е в кладенец.“ Змията казала: „Тогава аз не мога да вляза там. Дори и да се промъкна, няма да остане място, където да убивам твоите роднини. Затова върви си! Нали е казано:
Туй трябва да ядем, което
в стомаха ще се побере, ще ни изпълни с нови сили
и ще се смели най-добре.“
Гангадата казал: „Да вървим! Аз ще направя така, че ти лесно да влезеш там. На края на водата в стената на кладенеца има просторна вдлъбнатина. Вмъкни се там и шегувайки се, ще можеш да ловиш моите родственици.“ След тези думи змията помислила:
„Аз съм стара и трудно мога да уловя дори една мишка, и то не винаги. Нали хубаво се казва:
Щом твоят ден се приближава към края и се видиш сам, за своята храна най-първо се погрижи без страх и срам.“
Като размислила така, змията му казала: „О, Гангадата! Щом е така, води ме към онова място.“ Гангадата се съгласил: „О, Приядаршана! Аз бързо ще те заведа там и ще ти покажа това място. Но ти трябва да щадиш моите слуги. Ще ядеш само тези, които аз ти кажа.“ Змията отговорила: „Скъпи! Отсега ти си мой приятел. Затова не се страхувай. Каквото поискаш, това ще направя.“ С тези думи тя изпълзяла от дупката, прегърнала Гангадата и тръгнала заедно с него. И когато стигнали до кладенеца, змията с помощта на кофата и вретеното заедно с Гангадата се спуснала до неговото жилище. Тогава Гангадата настанил злата змия във вдлъбнатината и й показал роднините си. И малко по малко змията изяла всичките. Когато от тях никой не останал, тя скришом унищожила и някои от доверилите й се привърженици на Гангадата. Тогава змията казала: „Скъпи! Твоите врагове са унищожени. Намери ми някаква храна. Нали ти ме доведе тук!“ Гангадата отговорил: „Скъпа! Ти изпълни дружеския си дълг. Върни се сега по същия път с помощта на кофата.“ Змията казала:
„О, Гангадата! Не е хубаво това, което говориш. Как да се върна? Дупката, която беше моята крепост, е заета от друг. Сега ще живея тук, а ти ми давай по една жаба, макар и от редовете на своите слуги. Иначе ще изям всичките.“ Гангадата се разтревожил от тези думи и помислил: „Уви! Какво направих аз! Защо я доведох? Нали ако й откажа, тя ще изяде всичките. Затова ще й давам всеки ден по една жаба, па макар и от редовете на моите приятели. Нали е казано:
Щом иска всичко да заграби
врагът, когато те напада, ти ласкаво го вразуми,
както морето — пламъка на ала.
А също така:
Как може зарад малкото да хвърлиш
всичко във калта? От малко много да направиш —
в това е само мъдростта.“
И като решил така, той започнал всеки ден да показва на змията по една жаба, а тя, след като я изяждала, унищожавала зад гърба му още една. И нали хубаво се казва:
Който носи мръсни дрехи,
сяда с мисъл безразлична. а пък гладният дояжда
своя залък до коричка.
И ето че веднъж, поглъщайки жабите, тя изяла и сина на Гангадата, жабчето Сунадата. Щом забелязал това, Гангадата започнал силно да роптае. Тогава жена му казала:
„Защо ли плачеш безполезно,
когато си виновен сам? Приют къде ли ще намериш,
когато всичко гине там?
Сега помисли как да се махнем оттук или как да убием змията!“
След време всички жаби били унищожени. Останал само Гангадата. Тогава Приядаршана казала: „Скъпи Гангадата! Аз съм гладна, а всички жаби са унищожени. Дай ми някаква храна.
Нали ти ме доведе тук.“ Той отговорил: „О, приятелко! Не се тревожи за това, докато съм жив. Изпрати ме, и аз ще ти доведа от други кладенци всички жаби, които ми се доверят.“ Змията отговорила: „Тебе не мога да изям, защото си ми като брат. Ако направиш това, което обещаваш, ще ми бъдеш като баща.“ Така Гангадата с хитрост се измъкнал от кладенеца, а Приядаршана, която останала там, с нетърпение очаквала завръщането му.
И като минало доста време, Приядаршана казала на гущера, който живеел в друга вдлъбнатина на същия кладенец: „Скъпи! Направи ми една малка услуга. Нали познаваш Гангадата отдавна. Намери го в един от вировете и му предай от мен следното:
«Ела по-бързо, макар и сам, ако другите жаби не искат да дойдат. Не мога да живея тук без теб. Ако съм ти причинила зло, добрите дела на моя живот са твои.» И щом изслушал това, гущерът бързо намерил Гангадата и му казал: «Скъпи! Твоята приятелка Приядаршана те чака с нетърпение. По-скоро се върни. Освен това, като изкупление за причиненото ти зло, тя ти дава като залог добрите дела на своя живот. Върни се със спокойно сърце!» Като изслушал гущера, Гангадата казал: