«Какви ли грехове не прави гладния? Безжалостни сме всички във бедата. Кажи на Приядаршана, че в кладенеца не ще се върне вече Гангадата.»
И като казал така, той го изпратил обратно.
Затова, зли обитателю на водата, и аз като Гангадата за нищо няма да отида там.“ Щом чул това, делфинът казал: „О, приятелко! Не трябва да постъпваш така. Тъй или иначе, освободи ме от греха на неблагодарността и ела в моя дом. Иначе заради теб ще престана да приемам храна.“ Маймуната казала:
„Глупако! Мигар аз, виждайки опасността, сама ще отида там, за да погубя себе си, подобно на Ламбакарна.“ Делфинът попитал: „Кой е този Ламбакарна? Как е загинал той, макар да е видял опасността? Разкажи ми за това!“ Маймуната разказала:
ВТОРИ РАЗКАЗ
"Живял в околностите на една гора лъвът Каралакесара. Имал той слуга, който винаги вървял след него — чакалът Дхусарака. И веднъж, както се борел с един слон, лъвът получил много тежка рана. Не можел да помръдне дори лапата си. А от това отслабнал и Дхусарака, шията му изтъняла от глад и веднъж той казал на лъва: „Господарю, така ме измъчва гладът, че не съм в състояние дори да отдръпна едната си лапа от другата. Как ще мога да ти служа?“ На това лъвът отговорил: „О, Дхусарака! Потърси някакво същество и колкото и да е лошо, ще го убия.“
Като чул това, чакалът тръгнал да дири и щом приближил до едно близко село, видял магарето Ламбакарна, което с мъка отщипвало от брега на езерото редки израстъци от бодлите. Щом се приближил, той казал: „Чичо! Приеми моите почитания. Отдавна не съм те виждал. Защо си отслабнал така?“ Ламбакарна отговорил: „О, племеннико! Какво да правя? Безмилостен бояджия ме изтощава с непосилен товар и не ми дава дори шепа храна. И ето, аз ям тук само израстъци от бодли, покрити с прах, и хич не мога да се наситя.“ Чакалът казал: „Чичо! Щом като е така, аз знам чудесно място, където тече река и в изобилие расте млада трева, подобна на смарагд. Върви и остани там — радостно ще прекарваме времето заедно, наслаждавайки се на хубави мисли.“ Ламбакарна отговорил: „О, племеннико! Добре говориш. Но горските жители убиват селския добитък. Каква полза ще имам от това прекрасно място?“ Чакалът казал: „Не говори така. Това място го защищава оградата на моите лапи и никой друг не може да проникне там. Освен това там живеят три магарици, и те като теб измъчени от един бояджия и лишени от съпруг. Те се охраниха и като стигнаха разцвета на младостта си, ми казаха: «О, чичко! Иди в някое село и ни доведи подходящ съпруг. И ето, аз дойдох да те заведа.» Тогава, след тези думи на чакала, Ламбакарна, чието тяло било измъчено за любов, му казал:
«Скъпи! Щом като е така, води ме. По-скоро да отидем там. Хубаво е казано по този повод:
Отрова и нектар са нищо
пред нежнобедрената плът. Тя е живота, а без нея
потъваме в самата смърт.»
И той дошъл при лъва заедно с чакала. А лъвът, щом видял, че магарето от прекомерна глупост се приближило до него на разстояние един скок, толкова се зарадвал, че прескочил магарето и паднал далече зад него. Магарето, като ударено от гръм, помислило:
«Какво? Какво е това?» — едва се изплъзнало от лъва и по волята на съдбата останало невредимо. Когато се огледало назад, видяло непознато за него същество с налети от кръв очи, свирепо и внушаващо голям страх. Обхванато от ужас, магарето бързо избягало. Тогава чакалът казал на лъва: «Е, как е? Видях силата ти.» Учуденият лъв отговорил: «Изглежда, не бях подготвен за скока. Какво да правя? Дори и слонът, върху който ще скоча, няма да може да избяга.» Чакалът казал: «Остани тук и се приготви за скок, а аз отново ще ти доведа магарето.» Лъвът казал:
«Скъпи! Как може отново да дойде тук онзи, който ме видя и избяга? Доведи някое друго същество!» Чакалът отговорил: «Защо трябва да се грижиш за това, когато аз проявявам усърдие?» Като казал така, чакалът тръгнал по следите на магарето и видял как блуждае на старото място. А магарето, щом видяло чакала, казало: «Хей, племеннико! На онова прекрасно място, където ме заведе, аз едва не загинах по волята на съдбата. Кажи, що за ужасно същество е това, от гръмотевичния удар на което избягах?» След тези думи чакалът се засмял: «О, чичо! Та нали тази магарица, обхваната от неудържима любов, се надигна, за да те прегърне страстно. А ти се изплаши и избяга. Тогава, като се опита да ти попречи, тя вдигна копито. Няма друга причина. Заради тебе тя реши да се въздържа от храната и каза: „Ако Ламбакарна не стане мой съпруг, ще се хвърля в огъня или ще се удавя, или ще взема отрова. Не мога да понеса раздялата с него.“ Бъди милостив и върви там, ако не искаш да бъдеш виновен за смъртта на жена и да разгневиш Манматха. Нали е казано: