Бъди добър и прям, макар че
привършва твоята пътека, . и следвай своя дълг докрая —
това е заповед отвеки.
Затова той ще ми бъде третият син.“ И като казала така, тя започнала грижливо да го кърми. Така тези три дечица, без да знаят, че са от различен произход, прекарвали детството си в еднакви занимания и забави. И веднъж в тази гора дошъл скитащ див слон. Щом видели слона, двете лъвчета, разярени и жадуващи за кръв, се спуснали срещу него. Тогава синът на чакала казал: „Хей, стойте! Този слон е враг на нашия род. Не трябва да го нападате.“ И като казал така, побягнал към дома си. А онези, като видели как се изплашил по-големият им брат, също паднали духом. Нали добре е казано:
Храбрецът сам у всички може
в миг мъжество да възроди, тъй както плахият лишава
от сила мъжките гърди.
И след това двамата братя се върнали в къщи и със смях разказали на родителите си за това, как се изплашил по-големият им брат: „Едва видя слона отдалече, и веднага се скри.“ Когато чакалът чул това, сърцето му се изпълнило с гняв. долната му устна, подобна на млад филиз, затреперала, очите му станали тъмночервени, веждите му се набръчкали в три гънки и той започнал дръзко да ги заплашва. Тогава лъвицата го отвела на едно усамотено място и започнала да го уговаря: „Дете! Никога не говори така. Нали те са твои братя.“ А той, още по-разгневен от нейните наставления, казал: „Мигар им отстъпвам по безстрашие, красота, познания или ловкост, та ми се надсмиват? Ето защо трябва непременно да ги убия.“ Като чула това и желаейки да запази живота му, лъвицата, смеейки се на себе си, казала:
„Да, смел си ти — от мен откърмен, достоен си за лъвски трон.
но твоите роднини, сине,
не могат да убият слон.
Дете, слушай ме внимателно: изпълнена с жалост, аз откърмих теб, син на чакалка, от своята гръд. Затова върви си по-скоро и живей сред своите едноплеменници, докато синовете ми са още млади и не знаят, че ти си чакал. Иначе ще те убият и ти ще отидеш по пътя на смъртта.“ И като чул това, чакалът с изплашено сърце тихичко се махнал оттам и се присъединил към своите едноплеменници.
[Край на третия разказ]
Затова и ти се махай по-скоро, докато тези храбри воини не са разбрали, че си грънчар. Иначе ще се изложиш на угризения и ще умреш.» И щом чул това, грънчарят бързо избягал.
Ето защо аз казвам: «Когато чуеш от лъжеца…» Тфу! Глупак си ти, щом като заради жена си си се наел с тази работа. Нали на жените в никакъв случай не трябва да им се доверява. И наистина, хубав разказ разказват:
Аз половин живот й дадох,
забравих всички в тоя свят, но все пак тя ме изостави;
Не вярвай на жените, брат!“
Делфинът попитал: „Как?“ Маймуната разказала;
ПЕТИ РАЗКАЗ
"Живял в едно село някакъв брахман. Имал жена, която обичал повече от живота си. Всеки ден тя без умора се карала с роднините му и брахманът, като не можал да понесе кавгите, от любов към жена си изоставил своите роднини и тръгнал с брахманката към друга далечна страна. И когато минавали през голяма гора, брахманката казала: „Сине на благороден! Измъчва ме жажда. Донеси ми отнякъде вода!“ Като я послушал, той намерил вода и се върнал, но видял жена си мъртва. В своята безгранична любов към нея той се отдал на мъката и когато я оплаквал, чул глас:
„Брахмане! Ако ти отдадеш половината от живота си, твоята брахманка ще живее!“ Щом чул това, той извършил причестяване и като произнесъл три думи, отдал половината от живота си. И както било казано, брахманката оживяла. Тогава, като пийнала вода, вкусила горски плодове, те тръгнали на път и стигнали До една градина в околностите на някакъв град. Тогава брахманът казал на жена си: „Скъпа! Остани тук, докато се върна — аз ще отида да потърся храна.“ И след тези думи той тръгнал. През това време един куц човек, който въртял в тази градина вретеното на кладенеца, с божествен глас запял песен и като го чула брахманката, поразена от Кусумешу, се приближила до него и казала: „Скъпи! Ако не ме обикнеш, ще бъдеш толкова виновен пред мен, колкото ако убиеш брахман.“ Куцият казал: „За какво съм ти, съсипан от болестта?“ Тя отговорила: „Защо говориш така? Каквото и да стане, ти трябва да се съединиш с мен!“ Щом чул това, той така и направил. И след любовното наслаждение тя казала: „Отсега аз ти се отдадох за цял живот. Знай това и върви заедно с нас.“ Онзи казал: „Нека бъде така.“
През това време брахманът намерил храна, върнал се и заедно с жена си започнал да яде. Тогава тя казала: „Този куц човек е гладен. Дай и на него малко храна!“ И когато мъжът й направил това, брахманката казала: „Брахмане! И самият ти нямаш спътник, а и аз, когато ти отидеш в друго село, няма дори с кого да поговоря. Да вземем този куц човек и да вървим всички заедно.“ Брахманът отговорил: „И аз самият едва се мъкна. За какво ни е този куц?“ Тя казала: „Аз ще го сложа в кошница и ще го нося.“ Тогава сърцето на брахмана се поддало на лъжливите й думи и той се съгласил. И тя понесла куция в кошницата и когато веднъж брахманът почивал край един кладенец, брахманката, привързана към куция, блъснала мъжа си и той паднал в кладенеца. А тя взела куция и отишла в един град. Там царските слуги, които бродели навсякъде, събирайки мито и охранявайки жителите от крадци, видели кошницата на главата й и като я отнели със сила, занесли я на царя. Когато царят заповядал да отворят кошницата, видял в нея куция. А брахманката с плач тръгнала след царските слуги. Тогава царят я попитал: „Какво се е случило?“ Тя отговорила: „Това е моят съпруг. Той е изтощен от болестта, измъчен е от многобройните си роднини и ето че със сърце, преизпълнено от любов, аз го вдигнах на главата си — и го донесох при теб.“ Щом чул това, царят казал: „Ти си моя сестра! Вземи две села и вкусвайки наслажденията, живей щастливо със съпруга си.“