По същото време, по волята на съдбата, един добър човек измъкнал брахмана от кладенеца и той, лутайки се, дошъл в същия град. Щом го видяла, злата жена казала на царя: „Царю! Този е враг на моя съпруг.“ И царят го осъдил на смърт. Тогава брахманът казал:
„Тя е взела нещо, което ми принадлежи. Ако ти си справедлив, накарай я да ми го върне.“ Царят казал:
„Скъпа! Ако ти си взела нещо, което му принадлежи, върни му го.“ Жената отговорила: „Божествени! Аз нищо не съм взимала.“ Брахманът казал: „Върни ми половината живот, който аз с три думи ти отдадох.“ Тогава от страх пред царя тя прошепнала три думи:
„Аз отдавам живота“ — и се лишила от живот. Тогава учуденият цар попитал: „Какво е това?“ А брахманът му разказал всичко, което се случило преди това.
Ето защо аз казвам: „Аз половин живот й дадох…“ И маймуната отново казала: „И разказват още един хубав малък разказ:
Какво ли не творят мъжете?
Молбата женска е закон:
или се бръснат не навреме,
или пък цвилят като кон.“
Делфинът попитал: „Как?“ Маймуната разказала:
ШЕСТИ РАЗКАЗ
„Живял някога цар Нанда, който се славел със сила и мъжество и владеел земя, окръжена от море. Диадемите на многобройни владетели покривали като с разкошна мрежа пейката за нозете му и славата му била неопетнена като лъчите на есенна луна. Имал той съветник Вараручи, познавач на всички науки. Веднъж жената на съветника се ядосала на мъжа си и никак не се успокоявала, макар онзи с необикновена любов да я задоволявал по всякакъв начин. И ето че съпругът се обърнал към нея: «Скъпа! Кажи как да те умилостивя. Непременно ще го направя.» Накрая, като се отнесла благосклонно към него, тя казала: «Ако си обръснеш главата и паднеш в нозете ми, ще се смиля.» И когато това било изпълнено, тя се успокоила.
През това време и съпругата на Нанда също се разгневила и не се успокоявала, колкото и да я скланяли за милост. Царят казал: «Скъпа! И миг не мога да преживея без теб. Ето, аз търся милост, лежейки в нозете ти.» Тя казала: «Ако аз сложа в устата ти юзда и се покатеря на гърба ти, и те подкарам, а ти побегнеш и зацвилиш като кон — ще се успокоя.» И всичко това било изпълнено.
И ето че на сутринта Вараручи влязъл при царя, който седял сред събраните. Като го видял, царят попитал: «О, Вараручи! Защо си обръснал главата си не в лунен ден?» Онзи отговорил: «Какво ли не творят мъжете…»
Така и ти, глупако, като Нанда и Вараручи, си попаднал под властта на жена си. По нейно настояване ти се опита да ме погубиш. Но всичко това се разкри благодарение на твоите думи. И добре е казано:
Магаре в кожата на тигър
спокойно хрупкало трева, но със рева си се издало
и се погубило с това.“
Делфинът попитал: „Как?“ Маймуната разказала:
СЕДМИ РАЗКАЗ
"Живял в едно село бояджията Шудхапата. Имал той едно магаре, което съвсем отслабнало от недояждане. И веднъж, като се лутал из гората, бояджията видял мъртъв тигър и помислил: „Ето че щастието пристигна! Ще надяна през нощта тази тигрова кожа върху магарето и ще го пусна в ечемичената нива. А полските пазачи ще помислят, че това е тигър и няма да го изгонят.“ Така и било направено — магарето до насита се наяло с ечемик, а на разсъмване бояджията отново го завел в къщи. И след време магарето се охранило толкова много, че дори било трудно да се заведе до яслите.
Веднъж магарето чуло далечен рев на магарица. Едва я чуло, и само започнало да реве. Тогава полските пазачи, разбирайки, че това е преоблечено магаре, го убили с тояги, камъни и стрели.