Выбрать главу

Ето защо аз казвам: „Магаре в кожата на тигър…“ И щом като маймуната разказала това, дошел един воден обитател и казал: „О, делфине! Твоята съпруга умря, защото престана да яде.“ А делфинът, като чул това, започнал да тъгува: „Уви! Какво се случи с мен, нещастния! Нали е казано:

Дом без майка и жена,

дом без шепот сладкодумен е за тебе като лес

необятен, но безшумен.

Затова, приятелко, прости ми, ако с нещо съм се

провинил пред теб. Разделен от жена си, аз ще се хвърля в огъня.“ Като чула това, маймуната отговорила със смях: „Аз и по-рано знаех, че ти се подчиняваш на жена си и си попаднал под нейната власт. Сега това е доказано. Глупак си ти, щом като тъгуват дори тогава, когато идва радостта. А щом като умира такава жена, трябва да се устрои празненство. Нали е казано:

Щом вече твоята съпруга

към теб е като сатана,

не е ли туй самата старост, приела образ на жена.

Слова и мисли, реч и дело,

лице и нрави — шест страни различни и несъвместими.

Ах. удивителни жени!

Защо да мислим за жените

какво зад мислите си скриват, когато в своята утроба

сами децата си убиват?“

Делфинът казал: „Да! Това е така! Но какво да правя? Две нещастия ме сполетяха: едното — смъртта в къщи, а другото — скарването с приятелката. Впрочем така се случва с този, който е преследван от съдбата. Нали е казано:

Макар че аз съм с ум и опит.

от мен си двойно по-добра… Мъж и любовник ти загуби!

Сега си гола — що разбра?“

Маймуната попитала: „Как?“ Делфинът разказал:

ОСМИ РАЗКАЗ

"Живял в едно село земеделец с жена си. И жената на земеделеца, поради старостта на своя съпруг, постоянно мислела за други и никак не я свъртало в къщи, стремейки се само към чужди мъже. Но ето че я забелязал един крадец, който отвличал чуждото богатство, и я заговорил: „Хубавице! Жена ми умря и като те гледам, се измъчвам от любов. Дари ми всички радости от любовното наслаждение.“ Тя отговорила:

„О, прекрасни! Щом като е така, моят съпруг има много пари, но от старост не може да се движи. Затова аз ще взема парите му и ще дойда при теб — тогава ще отидем на друго място и ще вкусим радостта от любовното наслаждение.“ Крадецът казал: „На мен това също ми харесва. Непременно ела тук на разсъмване — ще отидем в някой хубав град и ще се насладим на плодовете на този свят.“ Тя се съгласила, като казала: „Така да бъде!“ — и усмихвайки се, отишла в къщи. През нощта, когато мъжът й заспал, тя взела всичките пари и на разсъмване пристигнала на уговореното място. Тогава крадецът й заповядал да върви пред него и се отправили на юг. Така, вкусвайки с нея радостта от приятните разговори, измамникът извървял два йоджана и като видял пред себе си река, помислил : „Какво да правя с тази жена — та тя почти се е състарила! При това, ако някой я следи, с мен ще се случи голяма беда. Ще взема само парите и ще си отида.“

Щом помислил така, той казал: „Мила! Трудно ще преминем през тази голяма река. Затова аз ще пренеса най-напред на другия бряг само парите, а след това ще се върна, ще те кача на гърба и лесно ще преплувам с теб реката.“ Тя отговорила: „Прекрасни! Така направи.“ Той взел всички пари и отново казал:

„Скъпа! Дай ми покривалото и долните си дрехи, за да можеш лесно да влезеш във водата.“ И когато това било направено, крадецът отишъл там, където бил намислил, отнасяйки със себе си парите и дрехите.

А жената, като обхванала с ръце шията си, седнала натъжена на брега на реката. В това време се задала една чакалка с къс месо в устата. Като дошла на брега, чакалката се огледала и видяла, че на брега на реката лежи голяма риба. Щом я видяла, тя изпуснала месото от устата си и се затичала към нея. През това време някакъв ястреб уловил, летейки, парчето месо и отново се издигнал нагоре. А рибата, като видяла чакалката, се гмурнала във водата. И тогава голата жена със смях казала на чакалката, която гледала ястреба, разбирайки, че трудът й е пропаднал;

„Месото ястребът отнесе,

а рибата е вдън вода. Пропадна неусетно всичко.

Какво, чакалке, гледаш ти?“

Когато чула това и виждайки, че жената е останала без съпруг, пари и любовник, чакалката казала с насмешка:

„Макар че аз съм с ум и опит —

от мен си двойно по-добра… Мъж и любовник ти загуби!

Сега си гола — що разбра?“

И когато делфинът разказвал това, дошел друг морски обитател и казал: „Слушай! Твоят дом го зае

някакъв голям делфин.“ Като чул това, делфинът с голяма мъка в сърцето започнал да мисли по какъв начин да прогони врага от дома си: „Уви; Погледнете колко е враждебна към мен съдбата! Нали: