Приятелят ми стана враг,
подир това умря жена ми, отнеха моя дом. Сега
какви беди ме чакат още?
И добре е казано по този повод:
… Скръбта е дълга, щом си уязвим!
Да се бия ли с него, или да го отстраня от дома си, като го убедя с кротки думи да си отиде? Да го скарам ли с друг, или да го подкупя с подарък? По-добре ще е да попитам моята приятелка маймуната.“
И той отново попитал маймуната, която се покатерила на дървото: „О, приятелко! Погледни колко съм нещастен. Сега дори домът ми е зает от някакъв силен делфин. И ето, аз те питам, какво да правя? Кой от начините да приложа тук?“ Маймуната отговорила: „О, неблагодарни! Мигар не те прогоних, защо отново ме преследваш? На такъв глупак дори и съвет няма да дам. Нали е казано:
Пред малоумен е опасно
да се покажеш за умник, така безумната маймуна
едно гнездо разбила в миг.“
Делфинът попитал: „Как?“ Маймуната разказала:
ДЕВЕТИ РАЗКАЗ
"Живеели в една гора двойка птици, свили гнездо върху клона на едно дърво. И веднъж през месец маг-ха някаква маймуна, избита от дъжд и град, треперейки с цялото си тяло от студения вятър, се приближила до това дърво. Напълно отмаляла, тя тракала със зъби и цялата се сгърчила. И тогава врабката й казала със съжаление:
„Ръце ти имаш и крака
и си подобна на човек, защо ли дом не си издигнеш,
щом тръпнеш в този студ нелек?“
А онази, като я чула, помислила: „Да! Колко самодоволни са живите същества, щом като дори тази нищожна врабка има такова високо мнение за себе си. Казано е по този повод:
Титибха вдигнала ръка,
за да не падне в миг небето. Да! Та кое ли същество
не носи гордостта в сърцето?“
И като помислила така, тя отговорила:
„Злодейко остроноса,
млъкни сега, че щом продумаш — ще разхвърля
до сламка твоя дом.“
Но без да обръща внимание на заканата, врабката отново и отново продължавала да безпокои маймуната, съветвайки я да си направи дом. Тогава маймуната се покатерила на това дърво и разпръснала на клечки врабешкото гнездо.
Ето защо аз казвам: „Пред малоумен е опасно…“ Щом чул това, делфинът отговорил: „О, приятелко! Дори и да съм ти причинил зло, спомни си предишната ни любов и ми дай полезен съвет.“ Маймуната казала:
„Няма да говоря с теб — нали като послуша жена си, ти ме понесе, за да ме хвърлиш в морето. Колкото и силно да се обича жената, мигар трябва по нейна молба да се хвърлят в морето приятелите, роднините и близките?“ Когато изслушал това, делфинът казал:
„Приятелко, дори и да е така, все пак «дружбата е седем крачки». Помисли за това и ми кажи нещо полезно. Нали е казано:
Този, който да помогне,
дава нужния съвет, тук и горе ще избегне
тежките беди безчет.
Затова, въпреки вината ми, смили се над мен и ми дай съвет! Нали е казано:
За помощ — помощ, туй е, брат, история за мен позната. Но помощ върнал за вредата — това е вече благодат.“
Като чула това, маймуната отговорила: „Скъпи! Щом като е така, иди там и влез в бой с врага! Нали е казано:
Пред силен враг се покори,
герой ли е — смрази го с друг,
по-слабия купи с пари,
а срещу равния — с юмрук.“
Делфинът попитал: „Как?“ Тя разказала:
ДЕСЕТИ РАЗКАЗ
„Живял в околностите на една гора чакалът Махачатурака. Веднъж той попаднал в гората на слон, умрял от собствена смърт. Обиколил го от всички страни, но никак не можал да прегризе грубата му кожа. В това време един лъв, който се скитал навсякъде, дошел там. И като видял, че онзи приближава, чакалът допрял до земята къдравите кичури от главата си, образувайки кръг, събрал ръцете си подобно на лотос и казал смирено: «Господарю! Аз съм носител на твоя жезъл. За тебе пазя този слон. Нека го изяде господарят.» Но лъвът възразил: «Не! Никога не ям този, който е убит от друг. Затова те награждавам с този слон.» Чакалът радостно възкликнал: «Така трябва да се отнася господарят със слугите си.»
И когато лъвът се отдалечил, дошъл един тигър. Като го видял, чакалът помислил: «Единият злодей прогоних, като паднах в краката му. Как да прогоня другия? Несъмнено не ще мога да победя този герой, ако не го скарам с друг. Нали е казано:
Когато нищо не помага,
ни дар, ни дружелюбен взор, тогава просто се налага
да победиш врага с раздор.»
Като помислил така, чакалът се приближил до тигъра, протегнал леко шия и бързо му казал: «Чичо! Как се вмъкна в устата на смъртта? Та нали този слон падна убит от лъва и като ми поръча да го пазя, отиде да извърши умиване. На тръгване каза: „Ако дойде тук някакъв тигър, кажи ми тихичко за това и аз ще освободя гората от тигрите. Веднъж някакъв тигър превърна в огризки слона, който убих и оставих без наблюдение. От този ден съм разгневен на тигрите.“ Тигърът, разтреперан от тези думи, казал на чакала: