ЕЙ, племеннико! Подари ми живота и ако лъва не се върне скоро тук, не му разказвай нищо за мен.» След тези думи той бързо се скрил.
Когато тигърът избягал, там дошел един леопард. Щом го видял, чакалът помислил: «Този леопард има здрави зъби. Затова ще разкъсам с негова помощ кожата на слона.» И се обърнал към леопарда: «О, племеннико! Защо толкова отдавна не съм те виждал? Защо изглеждаш гладен? Ти си мой гост. Ето тук лежи слон, убит от лъва. Той ми поръча да го пазя. Но въпреки това опитай месото на слона и като се наситиш, бързо си върви, докато лъвът не се е върнал.» Леопардът казал: «Чичо! Щом като е така, не е за мен това месо. Та нали стотици блага виждат около себе си живите същества, обаче трябва да се наслаждават само на тези, които им подхождат. Затова аз ще се махна оттук.» Чакалът казал: «О, малодушни! Довери ми се и яж. Ще те предупредя за лъва, щом го зърна отдалече.» И чакалът, като видял, че леопардът разкъсал кожата на слона, казал: «О! Племеннико! Върви си, върви си! Лъвът се връща.» След тези думи леопардът бързо избягал.
И докато чакалът ядял месото на слона през разкъсаната кожа, дошел друг чакал, много разгневен. Щом видял, че дошлият му е равен по сила, първият чакал казал стиховете: «Пред силен враг се покори…» — нападнал го, издрал го със зъбите си и го прогонил накрай света. И дълго време с радост вкусвал от месото на слона.
Така и ти трябва да победиш с бой своя враг-родственик и да го прогониш накрай света. А иначе той ще се укрепи здраво и след това ще те погуби. Нали е казано:
От кравата очаквай мляко,
а от брахмана — светостта. Измяна от жените чакай,
от близките — опасността.
И нали казват:
Във чуждата страна те чакат
и гозби, и жени прекрасни, но има там пороци много,
и от роднини по-опасни.“
Делфинът попитал: „Как?“ Маймуната разказала:
ЕДИНАДЕСЕТИ РАЗКАЗ
„Живяло в едно село кучето Читранга. Но там настанал толкова продължителен глад, че кучетата и другите същества започнали да измират. Тогава изплашеният Читранга, с изтъняла от глад шия, отишел в друга страна. Там в един град, като използувал небрежността на жената на някакъв стопанин, той всеки ден се вмъквал в къщата й и се наяждал до насита с най-различни храни. Но трябвало само да излезе от онзи дом и от всички страни го обкръжавали други, опиянени от високомерие кучета и късали тялото му със зъби. Той помислил: «По-добре да живея в родината си, където дори в гладно време се живее по-леко и където никой не започва с кавги! По-хубаво да се върна в моето село.» И с тези мисли тръгнал към родния край.
Когато се върнал от чуждата страна, роднините му го попитали: «Разкажи нещо за онази страна! Какви обичаи имат хората? Каква храна? Как прекарват там времето си?» Той отговорил: «Какво да ви кажа за тази страна? В чуждата страна те чакат гозби…»
И като изслушал този съвет, делфинът решил, ако трябва, да умре; сбогувал се с маймуната, стигнал до жилището си и започнал бой с врага, който бил проникнал в дома му и заплашвал неговия живот. Изпълнен със смелост и решителност, той го убил и като освободил жилището си, живял там щастливо дълго време. Нали добре е казано:
И щастието за какво е,
щом сме без смелост при това? Така газелата се храни
с уречената й трева.“
И тук завършва четвъртата книга, наречена „Загуба на придобитото“, първият стих на която гласи
Доброто който от ръцете си
изпусне поласкан, като делфина от маймуната
ще бъде изигран.
Тук започва петата книга, наречена:
БЕЗРАЗСЪДНИ ПОСТЪПКИ
Ето първия й стих:
Каквото лошо си видял,
изпитал и му нямаш вяра, от него се пази навред —
не подражавай на бръснаря.
Царските синове попитали: „Как?“ Вишнушарман разказал:
"Има в една южна страна град Паталипутра. Живеел там началник на търговците — Манибхадра. Макар и да се занимавал с дела, които водели към добродетел, богатство, любов и освобождение, все пак по волята на съдбата се лишил от своето състояние. Разорен, той непрекъснато търпял унижения и много тъгувал. И веднъж през нощта помислил: „Уви! Да бъде проклета тази бедност! Нали е казано:
Тъй както пролетният вятър ден след ден топи снега и поразява красотата, така и грижата за хляб гнети главата на мъдреците, с поглед предопределен.
И кой ще забележи, че беднякът тука стои край нас под светлия лазур! Прилича той на езерен мехур, за миг се ражда и след миг се пука.