Какво ли царят не твори несъвършен, но кой от нас ще го упрекне за делата му?
Каквото да е съгрешил богатия — от упреци и гняв е винаги освободен.“
И след това той отново помислил: „Вече е по-добре да умра от глад. Защо да живея в безполезни мъчения?“ Като решил така, заспал.
И ето че призори му се присънило съкровището на лотоса във вид на беден джайна, който казал: „О, началнико на търговците! Не се отчайвай. Аз съм съкровището на лотоса, заслужено от твоите прадеди. Сутринта ще дойда при теб в този вид. А ти ме убий, като ме удариш с тояга по главата. Тогава аз ще се превърна в неизчерпаемо злато.“
И като се събудил сутринта, търговецът започнал да мисли за съня си: „Да! Не се знае ще се изпълни ли този сън, или не. Трябва да е лъжлив, защото ден и нощ си мисля само за богатство. Нали е казано:
Безплодни сънища пристигат
в обхванатия от терзания, във болния, във угнетения,
във влюбения и пияния.“
През това време при жена му дошел някакъв бръснар, за да й почисти ноктите. И когато й чистел ноктите, внезапно се появил бедният джайна. Щом го видял, Манибхадра с радостно сърце го ударил по главата с лежащата наблизо тояга. И онзи веднага паднал на земята и се превърнал в злато.
След като поставил златния джайна в дома си и като възнаградил бръснаря богато, търговецът казал:
„Скъпи, на никого не говори за това, което се случи в нашия дом.“ Бръснарят обещал да мълчи, но като се върнал в къщи, помислил: „Несъмнено всички тези монаси се превръщат в злато, когато ги ударят с тояга по главата. Затова утре сутринта ще поканя при себе си много монаси, ще ги убия с тоягата и ще получа много злато.“ Щом размислил за това, той едва дочакал утрото.
Когато се съмнало, бръснарят станал, тръгнал към манастира на бедните джайни, покрил се с горна дреха, три пъти обходил отляво надясно изображението на Джина, запълзял на колене по земята, захапал с устата си крайчеца на наметалото и като събрал дланите си, със силен глас прочел следния стих:
„Само езикът, що се моли,
ръката, Джина що почита, и нему вярното сърце —
са най-достойни за възхита!“
Така и по много други начини прославяйки бога, той се приближил до главния джайна, докоснал земята с колене и стъпала и произнесъл: „Слава! Приветствувам те!“ И онзи го благословил да умножава добрите дела. След това бръснарят казал с уважение:
„Блажени! Благоволи да дойдеш днес заедно с всички отшелници в моя дом.“ Онзи отговорил: „О, ученико! Защо говориш така? Нали познаваш закона? Ние не сме брахмани, защо ни каниш? Постоянно скитаме, за да поддържаме съществуването си на този свят, и само когато видим благочестив ученик, се отбиваме в неговия дом. Върви си и повече не говори така.“ Като чул думите му, бръснарят казал: „Блажени! Аз знам това и така ще направя. Но много ученици ви оказват почит. И ето, аз приготвих късове материя, подходящи за обвиване на книги, и отделих пари за писарите. Затова, каквото и да стане, вие трябва да ме посетите в подходящо време.“ И след тези думи се отправил към дома си.
А щом се прибрал в къщи, приготвил една тояга от кхадира и я поставил в ъгъла зад вратата. Когато минала половината стража, отново се спрял пред вратите на манастира. И след това по молба на настоятеля той повел към своя дом всички монаси, излизащи оттам един след друг. А те от алчност за парче материя и пари оставили дори своите предани и изпитани ученици и всички с радост тръгнали след него. И добре е казано:
Дори и в скитника бездомен,
облякъл свойта голота и с чаша за вода в ръката —
се настанява користта.
И като довел монасите в дома си, бръснарят започнал да ги изтрепва с тоягата. Едни монаси отишли в небитието, а други излезли с разбити глави и ранени надали вик. През това време слугите на началника на градската стража, като чули силните им викове, казали: „Хей! Кой крещи така пронизително сред града? Да вървим, да вървим!“ И те забързали натам и видели как от къщата на бръснаря излизат тичешком, облени с кръв, бедните джайни. Тогава стражниците попитали: „Какво е това?“ И монасите разказали за всичко, което се случило с бръснаря. Тогава те завързали бръснаря със здрави въжета и заедно с оцелелите джайни го завели в съда. Съдиите го попитали: „Кажи, защо извърши това злодеяние?“ Бръснарят отговорил: „Какво да правя?“ — и им разказал за това, което се случило у Манибхадра.
Тогава съдиите изпратили един човек да доведе Манибхадра. И когато онзи го довел, те попитали:
„О! Началнико на търговците! Защо си убил някакъв беден джайна?“ И след това той им разказал цялата история с джайната. И съдиите казали: „Нека набучат на кол този зъл и неразумен бръснар.“