Няма да познае гибел само този славен мъж, който пред врага не трепва, колкото да е могъщ!
А също така:
Когато даже е ядосан творецът — силният — нехай. През август вировете чезнат, но се разлива Инд безкрай.
А също така:
Не винаги във тоя свят се ражда син. който не познава скръб, щастлив в успеха, смел във боя, на трите свята бисер скъп.
А също така:
Щом си без гордост, ще приличаш на тревата, все ще те тъпчат, тъпчат, тъпчат по земята.
Като знае това, господарят трябва да бъде смел и решителен. Не бива да се тревожи заради някакъв рев. Не случайно е казано:
Изпърво ми се привидя,
че тлъстичко в уста ще сложа, но само щом се приближих, разбрах,
че е дърво във кожа.“
Пингалака попитал: „Как?“ Даманака разказал:
ВТОРИ РАЗКАЗ
„Живял в една местност чакал с изтъняла от глад шия. Веднъж, както търсел храна, той попаднал в гората на място, където наскоро царят водил сражение. Спрял за минута и чул силен звук. Сърцето му се разтревожило. Той се опечалил и казал: «Уви! Нещастието се стовари върху мен. Сега ще загина. Кой ли издава този звук? Що за същество е това?» И след малко видял тъпан, подобен на планински връх. Чакалът помислил: «От само себе си ли възниква този звук, или е предизвикан от някого?» Д всъщност този тъпан издавал звук, когато до него се допирали крайчетата на тревата, поклащани от вятъра — сам бил беззвучен. Когато се приближил, чакалът видял, че тъпанът не е годен за нищо; той с любопитство започнал да го удря и от двете страни и с радост помислил: «Да! Най-после намерих храна: без съмнение-в него има месо и тлъстинка!» Щом помислил така, пробил тъпана и влязъл в него. А той бил направен от груба кожа, така че чакалът едва не си счупил зъбите. Като видял, че от тъпана останали само дърво и парчета кожа, чакалът загубил всякаква надежда, че ще се нахрани, и казал стиховете:
«Примамен от звука, реших,
че тлъстичко в уста ще сложа, но само щом се приближих,
разбрах, че е дърво във кожа.»
Ето защо повтарям, че не си струва да се тревожите само заради някакъв рев.“ А Пингалака казал:
„Уви! Но моята свита вече е обхваната от напразен страх и иска да бяга. Как да проявя твърдост и безстрашие?“ Даманака отговорил: „Господарю, те не са виновни за това. Слугите приличат на своите господари. Нали е казано:
Наука, кон, жена, сребро,
мъж, слово или лютня стара
донасят зло или добро
в зависимост от господаря.
Прояви безстрашие и мъжество и остани тук. А през това време аз ще разбера що за същество е това и ще се върна. Тогава трябва да се действува в зависимост от обстоятелствата.“ Пингалака попитал:
„Мигар ти се осмеляваш да отидеш там?“ Даманака отговорил: „Нима добрият слуга може да се двоуми дали да изпълни заповедта на господаря, или не? Нали е казано:
Чул заповед, слугата предан
не се страхува нито миг, готов е огън да прегази,
море да пресече без вик.“
Пингалака казал: „Скъпи! Иди, щом като е така. Щастлив път!“ И Даманака, като се поклонил, тръгнал натам, откъдето се чувал ревът на Сандживака. Когато Даманака се отдалечил,, Пингалака със страх помислил: „Ах! Лошо направих аз, че се доверих и му разказах за намеренията си… Нали Даманака беше отстранен от служба и сега може да ми причини зло. Казано е:
Щом си обикалял трона,
а сега си без кресло — знатен да си, ще желаеш
винаги на царя зЛо.
Ето защо е по-добре да отида на друго място и да остана там, за да разбера какви са замислите му. Изведнъж Даманака може да се върне заедно с това същество, за да ме погуби! Не случайно е казано:
Слабият е много силен,
пред врага щом не е сляп;
лекомислен и безгрижен —
силният е много слаб.“
Като поразмислил така, той се преместил на друго място и останал сам, но продължавал да следи пътя, по който тръгнал Даманака. В същото време Даманака се приближил до Сандживака и щом видял, че това е вол, с радост помислил: „Да! Ето че щастието ми се усмихна! Сега мога да направя така, че да станат приятели или да всея помежду им раздор. А тогава Пингалака ще се окаже в моя власт. Нали е казано:
Министрите се радват, щом
в нещастие се види царя. И затова желаят те
най-лошото на господаря.
Не вика лекар този, който
усети вече, че е здрав. Избавен от беда, не търси
съветник царят величав.“
С тези мисли Даманака се отправил към Пингалака. А Пингалака, щом видял, че онзи се връща, пак дошел на предишното си място, за да скрие тревогата си от чакала. Даманака се приближил, поклонил се и седнал. Пингалака попитал: „Скъпи, видя ли това същество!?“ Даманака отговорил: „Видях го благодарение на господарската милост.“ Пингалака попитал: „Истина ли е това?“ Даманака отвърнал: „Как мога да скрия истината, когато се намирам пред нозете на господаря? Нали е казано: