И когато това било изпълнено, те казали:
„Каквото лошо си видял,
изпитал и му нямаш вяра, от него се пази навред —
не подражавай на бръснаря.
И нали добре е казано:
Не почвай нищо необмислено. Мисли в дела, мисли в мечти, не като майката на ихневмона след туй да се съжаляваш ти.“
Манибхадра попитал: „Как?“ Те разказали:
ПЪРВИ РАЗКАЗ
"Живял в едно селище брахманът Девашарман, чиято жена родила син и ихневмон. Тя обичала децата си и за ихневмона се грижела, както за сина: кърмела го, къпела го и всячески се грижела за него. Но въпреки това тя не се доверявала на ихневмона и мислела:
„Той е зъл по природа и може да причини зло на сина ми.“ Нали добре е казано:
Какъвто и да е синът —
развратен, груб и лош герой, зъл, безразсъден, уродлив, —
за майката е радост той.
И веднъж тя грижливо сложила сина си в постелята, взела стомната за вода и казала на съпруга си:
„О, учителю! Аз ще отида за вода. Пази сина от ихневмона.“ Когато тя излязла, брахманът оставил дома без надзор и тръгнал някъде за милостиня.
През това време една зла змия излязла от дупката си и по волята на съдбата допълзяла до леглото на момчето. Тогава ихневмонът, като усетил в нея своя враг по природа и страхувайки се за живота на брат си, се хвърлил между тях, нападнал злата змия и като я разкъсал на парчета, я разхвърлил, където му попаднало. И след това, зарадван от своята смелост, с изцапана от кръв уста, излязъл да посрещне майка си, за да разбере тя за неговия подвиг. А майката, щом го видяла така възбуден и изцапан с кръв, разтревожена помислила: „Навярно този злодей е изял моето момченце!“ И без да мисли много, тя хвърлила в гнева си стомната с вода върху него. Ихневмонът веднага издъхнал от удара, а тя, без да му обръща внимание, влязла в къщата и видяла, че детето лежи на мястото си, а край леглото се валя голяма страшна змия, разкъсана на парчета. И като разбрала, че безразсъдно е убила сина-покровител, брахманката от отчаяние започнала да се удря по главата и гърдите. През това време брахманът, като намерил отнякъде каймак от оризова отвара, се върнал в къщи и веднага чул стоновете на брахманката, скърбяща за сина: „Уви! Уви! Обхванат от алчност, ти не ме послуша. Вкусвай сега горчивите плодове от дървото на твоите лоши постъпки — смъртта на сина. Винаги се случва така с тези, които са заслепени от прекалена алчност. Нали е казано:
Не всяка своя страст потискай,
но алчен — все пак не бъди.
На алчния върху главата,
знай, колелото се върти.“
Брахманът попитал: "Как ?"Брахманката разказала:
ВТОРИ РАЗКАЗ
„Живели в един град четирима брахмани, които ги свързвала здрава дружба. Веднъж, угнетени от своята голяма бедност, те започнали да се съветват: «Уви! Проклета да е тази бедност! Нали е казано:
Омразата на царя, на близките ненавистта,
смеха на синовете, нещастията дълги, мъката на ориста,
яда на боговете, раздялата с любимата жена навек
и пътят неизвестен — търпи, понася всичко бедният човек,
макар добър и честен.
А също така:
На гробището спрял един бедняк
и на мъртвец започнал да се моли:
„Приятелю, спаси ме от неволи,
разбий над теб студения капак, за да усетя гробния покой…“
Мъртвецът се размърдал под дъската:
„Смъртта е приказна, сравнена с нищетата“ —
отвърнал и останал неподвижен той.
И така, каквото и да става, трябва да се стремим към богатство. А хората добиват богатство по шест начина. Това са: просия, царска служба, земеделие, знания, лихварство и търговия. Но от всички тези начини само търговията доставя богатството безпрепятствено. Нали е казано:
Царят не е все с удача,
гарванът за хляб кръжи, най е тежко на орача,
дрънка даскала лъжи. Как е трудно, ако вземе
някой твоите блага! Най-достойни са делата
на търговците сега.
А от търговията може да се извличат доходи по седем начина: претегляне с неточен кантар, определяне на неверни цени, пазене на стока срещу залог, привличане на познати купувачи, съдружие с други търговци, търговия с ароматни вещества и превоз на стоки за друга страна. Както се казва:
Да лъжат хората с кантар, да мамят своите познати — това е родствена черта на племето кирата.
Щом вест за своя дълг съзре, търговецът шепти пред бога:
„Лихварят нека да умре, и ще изпълня аз залога.“
И още:
Дори и златото не струва пред благовонното листо:
за лев хитреца го купува, а го продава той за сто.
А да се превозва стока за друга страна, е работа за богати. Нали е казано: