С богатство всеки ще се слави
навред под тоя небосклон,
парите при пари отиват,
тъй както слонът търси слон. Когато умният търговец
навлезе в чуждата мера, той лесно може да натрупа
от чуждото добра пара.
И също така:
Газели, гарвани страхливи,
смутени в чуждите места, несигурни и мързеливи,
посрещат в своя дом смъртта.»
Като размислили така, четиримата решили да отидат в друга страна. Изоставили дом и приятели и тръгнали на път. Нали добре е казано:
Човек когато е погълнат от парите,
захвърля клетви, братството забравя,
напуска майка и страна рождена под звездите
и за чужбина се отправя.
И така постепенно те стигнали до страната Аванти. Там се изкъпали във водите на Сипра, поклонили се на великия бог Махакала и като тръгнали по-нататък, срещнали господаря на йогите Бхайравананда. И като го поздравили, както се полага на брахмани, всички тръгнали към неговия манастир. Тогава йогата ги попитал: «Откъде сте? Къде отивате? С каква цел?» Те отговорили: «Ние търсим вълшебна сила. А отиваме там, където можем да се насладим на богатство или да срещнем смъртта. Това е нашето решение. Нали е казано:
Водата, що се сипе от небето, сред някой кладенец спокойно блика.
Велика е природата, но ето — и делото човешко е велико.
А също така:
И всичко, влязло на човек в главата той може в дело да пресътвори. Навсякъде и винаги съдбата стои незримо в нашите гърди.
Затова кажи ни как да спечелим богатство: в пещерата ли да проникнем и да завладеем шакини, на гробищата ли да останем и да продаваме човешко месо, или да направим още нещо? Нали ти се славиш като голям вълшебник, а ние сме изпълнени с решителност.»
Тогава, като видял, че те могат да бъдат негови достойни ученици, той направил четири вълшебни светилника, дал на всеки по един и казал: «Вървете към страната, която се намира на север от Хималаите. На когото падне светилникът, там той непременно ще намери съкровище.»
И ето че по пътя на онзи от тях, който вървял отпред, светилникът паднал на земята. И когато започнал да копае на същото място, открил много мед. Тогава той казал: «Да вземем колкото ни душа иска от тази мед!» Онези отговорили: «Ех, глупако! Каква полза има от нея? Дори изобилието на мед няма да унищожи бедността. Стани и да вървим по-нататък.» Той отговорил: «Вие вървете, а аз няма да дойда по-нататък.» Като казал така, той взел от съкровището, което намерил, и пръв тръгнал по обратния път.
А останалите трима продължили пътя си. Повървели още малко и на онзи, който вървял отпред, светилникът паднал. И когато започнал да копае земята, открил в нея много сребро. Тогава той казал зарадван: «Хайде да вземем колкото ни душа иска от това сребро. Не трябва да вървим нататък.» Онези отговорили: «Ех, глупако! Назад в земята имаше много мед, тук — сребро, а по-нататък сигурно ще има много злато. Дори изобилието на сребро не унищожава бедността.» Той отговорил: «Вие вървете, а аз няма да дойда.» Като казал така, той взел от среброто и се върнал обратно.
И когато останалите отново тръгнали, на единия от тях светилникът паднал. Щом започнал да копае земята, открил много злато. Като видял това, той зарадван казал на другия: «О! Да вземем колкото ни душа иска от това злато. Та нали няма нищо по-добро от него!» Онзи отговорил: «Глупако! Мигар не виждаш? Отначало — мед, след това — сребро, после — злато. Няма съмнение, че още по-нататък ще има елмази. Стани и да вървим напред. Каква е ползата от златото? Прекалено тежко е то на тегло, когато е много.» Намерилият златото казал: «Ти върви, а аз ще остана тук и ще те почакам.»
И онзи тръгнал сам. Изгаряли го лъчите на лятното слънце, разсъдъкът му се помрачил от горещината и дълго се лутал назад-напред по пътищата на вълшебната земя. По едно време той видял на една височина човек — тялото му било обагрено от кръв, а върху главата му се въртяло колело. Тогава брахманът бързо се приближил до него и казал: «Защо стоиш така с това колело на главата?» Кажи, няма ли тук някъде вода? Измъчва ме жажда.“ Едва брахманът казал това, колелото мигновено прескочило от главата на онзи човек върху неговата глава. Той попитал:
„Скъпи! Какво е това?“ Човекът отговорил: „По същия начин то скочи и върху моята глава.“ Брахманът казал: „Кажи тогава, кога ще изчезне? Много ме боли.“ Онзи отговорил: „Когато някой като теб дойде тук с вълшебен светилник в ръка и те заприказва, то ще прескочи върху неговата глава.“ Брахманът попитал: „Колко време стоиш тук?“ Онзи на свой ред попитал: „Сега кой царува на земята?“ Носещият колелото отговорил: „Цар Винаватса.“ Човекът казал: