„Когато царуваше Рама, аз, измъчван от сиромашията като теб, дойдох тук с вълшебен светилник в ръка. И като видях друг човек с колело на главата, и аз като теб се обърнах към него с въпрос. И веднага колелото прескочи от неговото теме върху моята глава. По друг начин не мога да пресметна времето.“ Носещият колелото попитал: „Скъпи! Като си стоял тук, по какъв начин си намирал храна?“ Човекът отговорил: „Скъпи! От страх да не задигнат съкровището му, Дханада е създал на пътя на вълшебниците тази опасност, за да не идва тук никой. Ако някой се осмели да дойде, освободен от чувството за глад и жажда, не познавайки старостта и смъртта, той ще изпитва единствено тази болка. Пусни ме. Ти ме освободи от голяма беда и сега ще се върна в родното си място.“ И като казал това, той си отишел.
През това време брахманът, който се сдобил със злато, помислил: „Колко се забави моят спътник“ — и в желанието си да го намери, тръгнал по следите му. Когато изминал известно разстояние, той видял своя спътник, облян в кръв и измъчен от болка, тъй като острото колело се въртяло върху главата му. Тогава, когато се приближил, той попитал през сълзи: „Скъпи! Какво е това?“ Онзи отговорил: „Игра на съдбата.“ Той запитал: „Разкажи, какво се е случило?“ И в отговор на въпроса онзи разказал всичко за колелото. Щом чул това, приятелят му с упрек казал: „Уви! Неведнъж те задържах, но лишен от разум, ти не разбра моите думи. И добре е казано:
Разсъдъкът е по-достоен —
от знанията, при това все безразсъдните загиват,
тъй както трима от лъва.“
Носещият колелото попитал: „Как?“ Сдобилият се със злато разказал:
ТРЕТИ РАЗКАЗ
"Живели в един град четирима брахмани, които дружели помежду си. Тримата от тях овладели всички науки до съвършенство, но били лишени от разсъдък, а единият се отрекъл от науката, но бил разсъдлив. И ето че те се събрали веднъж и започнали да се съветват: „Каква полза от знанията ни, ако не отидем в друга страна, за да умилостивим господаря и спечелим богатство? Хайде, каквото и да става, всички да отидем в друга страна.“ И когато повървели малко, най-старият от тях казал: „Единият от нас четиримата е невежа и само природата го е надарила с разум. А само с разум без знания няма да спечели царската милост. Затова няма да делим с него това, което ще спечелим. Нека той се върне.“ Тогава вторият казал: „Хей, разсъдливи! Ти си непросветен. Върви си в къщи.“ Но третият възразил: „Не трябва да постъпваме така. Нали като деца играехме заедно. Нека той, благородният, дойде с нас и получи част от богатството, което ще спечелим.“
И след това, както вървели по пътя, видели в гората кости на умрял лъв. Тогава единият от тях казал:
„Хайде да проверим знанията, които сме получили. Ето, лежи някакво умряло животно. Хайде да го съживим със силата на придобитата мъдрост.“ Първият казал: „Аз знам как да съединя костите.“ Вторият казал: „Аз ще му дам кожа, месо и кръв.“ Третият казал: „Аз ще го съживя.“ И ето че единият съединил костите на лъва, вторият го снабдил с кожа, месо и кръв. Когато третият поискал да съживи звера, разсъдливият го спрял с думите: „Това е лъв. Ако го съживите, ще разкъса всички ни.“ Тогава онзи отговорил: „Ех, че си глупав! Няма да нося в себе си напразно знанията.“ Разсъдливият казал: „Тогава почакай една минута, докато се покатеря на най-близкото дърво.“ И едва сторил това, възкръсналият лъв скочил и разкъсал и тримата. Щом лъвът се махнал оттам, разсъдливият слязъл от дървото и си тръгнал към дома.
[Продължение на втория разказ]
Ето защо аз казвам: „Разсъдъкът е по-достоен от знанията…“ Като чул това, носещият колелото казал: „Уви! Не в това е работата. Дори големите мъдреци загиват, поразени от съдбата, а лишените от разум се радват, когато съдбата ги пази. Нали е казано:
Едната носят на главата, —
а другата държат с въже, а аз, макар и неразумна,
си плувам в чистата вода.“
Придобилият златото попитал: „Как?“ Носещият колелото разказал:
ЧЕТВЪРТИ РАЗКАЗ
„Живели в едно езеро две риби — Шатабудхи и Сахасрабудхи. С тях се сприятелила жабата Екабудхи. И трите прекарвали част от времето си край брега на езерото и като се наслаждавали на общуването помежду си и на хубавите мисли, отново се гмурвали във водата. И веднъж, когато се събрали така, на залез слънце дошли рибари с мрежи и щом видели това езеро, си казали: «Да! Изглежда, че в това езеро има много риба и малко вода. Хайде утре да дойдем тук.» И си тръгнали. А приятелките, като чули думите им, подобни на гръмотевичен удар, започнали да се съветват. Жабата казала: «О, скъпи Шатабудхи и Сахасрабудхи! Какво да правим сега: да бягаме или да останем на мястото си?» Като чула това, Сахасрабудхи със смях казала: «О, приятелко! Не се страхувай — та това са само думи. Не бива да чакаме тези рибари. Ако дойдат, ще спася и теб, и себе си със силата на своя разум. Нали умея да плувам във водата по много начини.» А Шатабудхи казала: «О! Добре каза, Сахасрабудхи. Нали: